Под шапката на Котарака с чизми

[Gentiana]

Аз съм
Котаракът с чизми.
Залезът угасна
в лявото ми око.
Търкулна се -
монета от злато.
Чиста риза
носи господарят ми.
Твърдо, бяло сукно.
Принцеси не обичам.
Капризни кокетки.
Все нещо искат.
А не знаят какво.
Воали от флирт.
Тънка, нежна плетка
пред лицата им горди.
Сто и едно защо.
Аз съм Котаракът...
Онзи с голямата шапка.
Ботушите ми блестят.
По покривите в полунощ сам
разхождам ума си.
Луната е голяма капка
бледо мартини.
На никой няма да я дам.
И когато се свърже
моят момък с принцеса,
шапката взел си
ще напусна града.
Суета на райета.
Цяла димна завеса.
някой го бе казал-
о, санкта симпличита.

[vesselin]

 :) [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

 :) :kissoflove:

[rado]

Много красива приказка.
Прехласнах се. [inlovee]

[Gentiana]

 :) [twist]

[FaLLeN_AnGeL]

както винаги...ти ми грабваш сърцето със стиховете си  [inlovee] пишеш....то просто думи няма  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]  [cvetee]

[Gentiana]

 [hey sexyy] [flowers] [flowers] [flowers]

[XpacTa_lavista]

Кукуригу [inlovee]

[Gentiana]

 :p