Душа от черен мрамор-безчувствена скала
Ни лъч не я докосва от нежна светлина
Не знае милост, гордо изправя се в нощта
Под сянката и хладна умира любовта
Накъсани фрагменти от мой изгубен свят
Лепя със сълзи бели, без връщане назад
Удавих в страх покоя, пороен водопад
Заля във мене всичко, усещам странен глад
Ще се погълна утре, а вчера бе мираж
На днешна буйна радост, пустинен розов плаж
Под жарко слънце дреме и скорпион е страж
На моя дъх последен, днес нямам грам кураж
Да ти призная всичко сънувано в нощта
Когато се изгубих във твоята тъга
Тогава ти ми каза: Обичам те така
Че мога да убия и теб, и мен.Съдба
Садя в кръвта си дрога-канабис-опиат
Сама ще се дрогирам, ще търся концентрат
На болка и ензими,във мозъка кървят
Разкъсаните струни на стих в минорен лад
Не ми се смей, когато се гърча от копнеж
Студено е в душата от мрамор-черен скреж
Валят снежинки в мрака, виелици, метеж
И ти до мен готов си от обич да умреш