Автор Тема: Стефан Цанев  (Прочетена 2507 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Стефан Цанев
« -: Януари 09, 2008, 14:03:00 pm »
Стефан Цанев е роден на 07.08.1936 г. в с. Червена вода, Русенска област. Завършва журналистика в Софийския университет (1959) и драматургия в Московския киноинститут (1965). Работил е като кореспондент, редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театъра на окръзите (1970-1973), в театър "София" (1973-1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991). Автор е на публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. Сред по-важните му стихосбирки са: "Часове. Стихове" (1960), "Композиции. Стихове" (1963), "Аз питам. Стихотворения и поеми" (1975), "Реквием. Стихове" (1980), "Лирика" (1983), "Поеми" (1984), "Небесни премеждия. Стихове" (1986), "Сезонът на илюзиите. Любовни стихотворения" (1988), "Спасете нашите души! Стихове" (1992). Негови са пиесите "Процесът против богомилите" (1969), "Последната нощ на Сократ" (1986), "Тайната вечеря на Дякона Левски" (1987).

http://liternet.bg/publish4/scanev/index.html







Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Re: Стефан Цанев
« Отговор #1 -: Януари 09, 2008, 14:04:08 pm »
КАК МАЙМУНИТЕ ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ ЧОВЕКА И КАК ПОСЛЕ ЧОВЕКЪТ ПРОИЗЛЯЗЪЛ ОТ МАЙМУНАТА


Живяло едно време
бедно африканско племе.
Лежало
под Килиманджаро
сред блата, гъмжащи
от жаби и змии гърмящи
и още хиляди гадини.
Вече хиляда години
хляб какво е - не помнели хората стари.
Посееш жито - никнат комари!
Посадиш круша, а се ражда
крокодил и те изяжда!

И така, живяло
едно време...
не живяло, а мряло
африканското племе.
Лежало
под Килиманджаро,
гледало горещите небеса
и чакало чудеса.
Старият вожд
ден и нощ
седял под дебелата сянка
на един боабаб
и бъркал в черна гаванка
думи -
за да получи хляб.
Наоколо хората клечали и чакали,
гладни като чакали,
клечали година, чакали век...
Един се обърнал -
гледа:
какво става със съседа?
Човек ли е това или не е човек?
Нещо се окосмява,
челото му намалява,
зъбите му растат и тракат,
ходи на четири крака...

Съседа
също
го гледа
и му отвръща:
- Братко,
май няма разлика помежду ни...

Накратко:
хората започнали да се превръщат
в маймуни!

Настанала тъмна нощ.
Събрали се старите старейшини
и взели решение:
- Да бъде сменен старият вожд!
(Който все си
седял под стария боабаб
и продължавал да меси
от думите хляб.)

- Нов вожд трябва да изберем:
смел и умен,
който да спре
процеса маймунен!

Кой ще бъде новия?
Условия:
1. Който се качи най-високо в планината.
2. Който донесе най-чудното от чудесата.
3. Който ни направи отново хора
с помощта на чудото от точка втора.

Сутринта младо и старо
хукнало към Килиманджаро...

...Вечерта старо и младо
се върнало в тъмното блато.

- Планината е много голяма.
Но чудо там никакво няма!
Планина като планина.
Уморихме се само. На-ни-на...

Само трима
още не се били върнали,
затова старейшините отвърнали:
- Не знаем дали няма, дали има.
Нека почакаме другите трима...

На другия ден сутринта се върнал
първият.
В ръцете си кървави
носел парче желязо
и казал:
- Аз се качих най-високо в планината!
Аз трябва да стана вожд!
Ето го чудото на чудесата:
от него ще направим нож.
Ще обявим война
на всички племена
и ще заграбим
хляба им -
така ще бъдем спасени,
благодарение на мене!

Планина като планина.
Но аз ви донесох чудото, на!
Планината е много голяма,
но чудо по-чудно от желязото няма!

- Не знаем дали има, дали няма.
Нека почакаме другите двама...

Вечерта пристигнал вторият.
Той мълком ръка разтворил: Яааа! -
всички гледали като замаяни:
в ръцете му свети
чудно красиво червено цвете!
Пред тихото му сияние
стъписала се черната нощ.
Завикали всички:
- Да стане вожд!
- Да стане вожд!
Защото тук сред блатата
бяхме забравили красотата.
А красотата е по-могъща
от железния нож,
от топора.
Красотата започва да ни превръща
в хора!

Планина като планина.
Но той ни донесе чудото, на!
Планината е много голяма,
но чудо по-чудно от цветето няма!

- Има ли, няма ли... потърпете:
във всяка приказка има трети.

(Може би въобще
нямаше да чакат третия,
но едно гладно дете
изяло цветето...)

Третият се върнал на третия ден.
Бил окъсан, мръсен и уморен.
Тичал, вдигнал над главата си ръка.
Стъписали се всички -
той паднал в кръга.
Приличал на мъртъв. Но стискал юмрук.
Успял само да каже:
- Чудото е тук!
Приближили се. Разтворили му юмрука.
И се разсмяли, от смях ще се спукат -
защото нямало нищо в празната шепа.
Тогава третият
тихо прошепнал:
- Аз стигнах почти до върха, докоснах с пръст
небето.
Беше красиво, широко и чисто, и светло.
Слънцето над мене беше на педя, може би на две.
Няма там жаби, ни змии гърмящи.
Дърветата протягат клони с плодове
и молят:
“Молим, берете и яжте!
Тук има всичко, за да бъде сит човека.
Не ходи нагоре!...”
Но аз видях пътека -
тънка като пепелянка, стръмна като стена.
Затичах нагоре по нея, лазех на колена.
И стигнах до върха.
Отвъд небето бях!
Върху ми падаха сребърни звезди и светеха,
и светеха...
(Най-досетливите сигурно вече се сетиха,
че това, дето пада и свети,
не са звезди, а сняг, но в Африка
сняг пада само по върховете на планините
и по главите
на жирафите.)

- И светеха, и светеха... На дланта ми кацнаха две.
Нещо трепна в мен, усмихнах се -
като човек!
Напълних шепите си и хукнах бързо назад.
Но чудото заплака в дланта ми
и стана сълза.
Три пъти се качвах, стисках шепи до болка,
но изчезваше чудото, щом слезех
надолу...
Ето, аз не можах да ви донеса
чудото над всички чудеса,
но мога да ви заведа при него -
горе!
- Води ни! - извикали. - Води ни по-скоро!
И племето, което лежало
под Килиманджаро
сред блата, гъмжащи
от жаби и змии гърмящи
и още хиляди гадини...
Което хиляда години
клечало да чака
в хляб да се превърнат думите
и тръгнало на четири крака
като маймуните -
племето се изправило:
- Води ни нагоре!
Тръгнали всички. И станали хора.
Ще кажете: как?... Деца, от памтивека
така е на света:
човек става само човека,
който тръгне към свойта мечта.

...Не тръгнал само оня, с железния нож.
Той станал вожд
на стария вожд.
И днес, ако идете в Африка - под стария боабаб,
ще видите две стари-стари маймуни:
бъркат в черна гаванка думи
и чакат
да станат на хляб...
Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Стефан Цанев
« Отговор #2 -: Януари 09, 2008, 14:07:45 pm »
ВЕЗНИ

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.

 
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Стефан Цанев
« Отговор #3 -: Януари 24, 2008, 21:56:14 pm »
Непатетична изповед

Преди да те целуна,
исках да ти кажа
кой съм.
Но не успях,
защото се целунахме внезапно.
Затова сега,
преди да ме залееш
със златните вълни на косите си -
изслушай ме.

Отдавна не бяха ме наричали
най-добрия човек на света
и аз бях забравил
да бъда добър.
Моето минало е миналото
на един романтичен юноша,
танцувал върху маси и покриви -
защото няма нищо по-скучно
от безопасната повърхност на дансинга.

Често падах,
губейки равновесие от прекалена искреност.

Аз отраснах по гари, ресторанти и автостанции
и в хотели сънувах своите сънища.
Нямам постоянно местожителство
и не искам да имам,
защото се плаша от властта на вещите,
от неподвижните хоризонти на прозореца
и от хората с неподвижни хоризонти.

Пусти пътища ли извървях,
малко ли събрах,
или пък много разпилях -
но сега не притежавам нищо друго
освен себе си,
освен тихото желиание
да се раздам до последния атом.

Ако това ти е достатъчно -
залей ме
със златните води на косите си.




В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен diadia

  • Новак
  • *
  • Публикации: 36
  • Добрата Фея
Re: Стефан Цанев
« Отговор #4 -: Март 19, 2009, 23:50:50 pm »
Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.
"Няма нищо по-голямо от малките неща...."