Автор Тема: Георги Константинов  (Прочетена 7592 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Георги Константинов
« -: Януари 07, 2008, 01:14:43 am »
Благодаря ти, че ме мразиш искрено...

Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги...
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика на Моцарт, със безкрая...
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.
*            *            *
Миг като вечност

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.
 
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.
 
Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.

Пожар сред морето...

Пожар сред морето
и писък на чайка ранена
е моето чувство.
 
Сърце като остров,
отвред обградено с омраза
е моето чувство.
 
Божествена обич,
завързана с робска верига,
е моето чувство.
 
Нощта е хазаин.
И свито под наем във мрака
е моето чувство.
 
Случайно родено,
по-дълго от мен ще живее
то, моето чувство.

Непотребен на съня

Все по-рано се будя -
преди първи петли, преди бледи звезди,
преди сетната свада
на компания луда отвън,
преди татко смълчано на сън да ми се яви -
все по-рано се будя.
Все по-често ме сепва странното чувство,
че без мен ще отплава нощта,
грабнала
малкото скъпи неща
в земната ми обител.
Страхувам се, че ще остана
в празното пристанище -
с пречупена мачта-антена,
насаме с глухонямата болка,
чуващ само
своето сърцебиене...
Сигурно,
сигурно затова
все по-рано се будя -
уморен, остаряващ,
дори на своите сънища непотребен.
И се взирам в нощта до зори...
А до мене Вселената
спи като бебе.

Вгледан в огъня

Няма нищо по-безмислено
от това, което наистина
се случва.
 
Влязохме доверчиво в огъня
и сега пламтим от гняв,
искрим от взаимна омраза.
 
Какво са горещите чувства
без полета на мисълта?...
Искрата, спряла да лети,
е вече сажда.


Един учен ми каза...


Нищо чудно,
че една случайна дума
може да взриви на парчета
нашата любов.
Нищо чудно,
че една песъчинка ненавист
може да прониже деня
и да превърне
целия ни живот в пустиня.
Започвам да разбирам,
че огромният свят
е коварно изплетен
от хиляди причини и следствия...
Един учен ми каза
нещо вълнуващо -
полъхът, идващ от крилете на пеперуда,
може да породи някъде
най-страшния тайфун
в океана.



Будна кома

Разпилях във въздуха
всички свои думи
и вече нямам понятие за нищо.
Отварям безмълвно уста,
но сякаш вятърът диша вместо мен.
Упорито мигам
сред въртопа на мътния живот,
но никой не допуска,
че съм в будна кома...
 
В моя спомен
само сенките на дърветата цъфтят
и пеещи гарвани си обещават
нещокатолюбов.
Далече съм от първата целувка
и презрително ме отминава
последната скръб.
Всъщност - гледам,
без да бъда видян,
чувам,
без да бъда изслушан от някого.
Вече не мога да разделя
сушата от водата,
мрака от светлината,
доброто от злото...
И не зная как да ви дам знак,
че съм в будна кома.

Мигом

Небето - ясно.
С милион звезди.
Като урок по астрономия.
Като екран на вечността...
А тук, на каменния рид,
будуват късните цветя
на лятото:
равнец, кантарион,
самотен слънчоглед...
И от едно и също цвете
смуче паякът отрова,
а пчелата - мед.
 
Така живее всичко на баира -
кой както може,
мигом, по инстинкт.
И аз примигвам...
За да почувствам вечността,
се взирам
във всеки отминаващ миг.

Пасторално

Острия връх
прониза
небето.
Бликна
кървав залез.
После мракът погълна
зелените жестове на дърветата
и голямата планина
се скри в себе си...
Стъкмих огън от няколко съчки
и моята самотност стана
светещ остров в нощта.
 
Пламъкът забърбори
на своя древен език
и аз се размислих
за вечни неща:
за тревата, дъжда и вятъра,
за земната смърт
и безкрайния космос...
Моите мисли
просветваха и гаснеха в мен,
но искрите на огъня
излитаха в небето
и се превръщаха
в студени съзвездия.
 







В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Георги Константинов
« Отговор #1 -: Януари 21, 2008, 09:11:58 am »
Невъзможност

Не вярвам
да се преродя във птица,
в блуждаещ звяр
или трева надменна,
но всяка моя клетка е частица
от тялото на вечната вселена.
Смъртта е само земен епизод
в огромните космически маршрути.
Самотни кръгове пресичат своя ход.
Къде ще бъда вчера?
И къде бях утре?
Навярно атоми от днешната ми плът
в галактики далечни ще витаят,
в дълбоки тайни
светло ще трептят...
Но аз това едва ли ще го зная.

В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Георги Константинов
« Отговор #2 -: Февруари 03, 2008, 23:43:43 pm »
Обичам те дотук

По своя път един и същ
разнася мълнии трамвая,
гърми и обещава дъжд.
А аз какво да обещая?

...Обичам те дотук.
До този мост. До тази гара.
До този миг. До този звук.
До розата на светофара,
до ъгъла на тротоара -
обичам те дотук...

Сега трамваят е нащрек,
внезапно забелязал,
че вече съм един човек,
от релсите излязъл...

И отминават твоите крачки.
Изглежда, че съм станал друг
сред този
писък на спирачки...
Обичам те дотук.

Обичам те...

*  *  *

Загадка

Има нещо, което ще гадая до гроба -
как човекът превръща любовта си във злоба?
Как настава в сърцето тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -
как сърцето обича
само няколко мига?
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Георги Константинов
« Отговор #3 -: Февруари 08, 2008, 13:56:43 pm »
Гара Разделна


Това е гарата Разделна.
Вземи палтото си, вземи
И свойта палавост неделна,
Вземи чадъра – вън вали.
Вземи ръцете си от скута,
Усмивката си прибери,
Вземи последната минута,
А те са всъщност – три.
Стопли с дъха си огледало,
Изрепетирай болката,
О, как се смее твойто тяло –
Излишен смях, излишен смях.
И срещата ни бе безцелна –
Излишен миг в банален влак
Това е гарата Разделна.
Дано те сращна утре пак.

* * *

Смисъл


Сред толкова легенди и теории
за смисъла на земния ни ден
едно дърво на хълма ми говори,
че пак е разцъфтяло зарад мен,
един поток звънливо ми напомня, че
отново чака дружеска ръка,
и сянка на безсънно водно конче
бръмчи над мойта вдигната яка...
 
Минава облак. Като мен небето
лицето си променя всеки час.
И пак се гонят влюбени врабчета,
тъй както любовта съм гонел аз,
и пак се вдигат от пръстта тревите,
тъй както аз съм чакал слънчев ден...
Когато този ден е победител,
не мога да се чувствам победен.

* * *

Сърцето ми е стар модел


Сърцето ми е стар модел -
ръмжи от злоба, ври от страсти.
Но тръгва с мен към всяка цел.
Дори и без резервни части.

Върви със мен под свода син
и не очаква нежни грижи...
При този доста скъп бензин
сърцето евтино ме движи.

Къде ли с него аз не бях!
И колко спътници побира:
Любов, надежда, радост, страх...
Не му е лесно по баира.

Не му е лесно в равен ден,
когато лудо го подгоня.
И всички удари по мен
личат по неговата броня.

То губи сили вече, знам.
Дори в най-бедните минути
не искам аз да го продам.
А кой наивник
ще го купи?
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен Qween of the black hearts

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4187
  • Пол: Жена
Re: Георги Константинов
« Отговор #4 -: Февруари 08, 2008, 14:00:27 pm »
ето това ми е любимото

И ти ми обърна гръб

И ти ми обърна гръб,
отплува в мъгливата вечер
навярно съм грозен и тъп,
навярно съм лошо облечен?
***
И нямам обноски и такт
и думи нелепи изричам
Но аз те Обичам все пак!
Но аз те обичам....
***
Друг няма да срещнеш такъв
и в тази и в друга минута
Усещам в сърцето си кръв
от твоята кръвна група
Богат съм на загуби! Знам
На къща без покрив приличам,
но Слънцето влиза и там
Но, аз те обичам!
***
Не чувствам внезапния мраз
Не виждам тълпите от хора
Теб искам да гледам в анфас
и само на теб да говоря
Вълнува ме твоята гръд
и твоите очи зелени
Защо ми обърна гръб?
Поне тръгни срещу мене...

Георги Константинов


Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Георги Константинов
« Отговор #5 -: Февруари 10, 2008, 00:23:16 am »
Радвам се, че още някой харесва този невероятен автор!!!  :)
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Георги Константинов
« Отговор #6 -: Февруари 10, 2008, 23:13:31 pm »
Пясъчна лилия

Сред жадните дюни цъфти
невиждана пясъчна лилия.
Отдавна я търсеше ти.
Отново те питам: Откри ли я?

Щом можеш и миг без мен,
не вярвам на други мигове.
Щом можеш без мен и ден,
ще можеш без мен и винаги.

Спокоен си тръгвам сега,
под крясък на гладни гларуси -
далече от мойта тъга,
далече от твоите радости.

Отивам си с тих послеслов.
Дори и не правя усилия
да търся в тебе любов
и в пясъка - пясъчна лилия.
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b