В прохладна нощ на сребърни видения
луната очертава старинни руини,
въздуха наситен е с сладостни трептения,
стелещи се в приливни вълни.
И всеки полъх сякаш е прелюдия
към онези страстни, шеметни игри,
които сякаш са някаква илюзия,
случайно уловена от моите очи.
Но аз усещам дъхът ти топъл
да се плъзга зад гърба ми. ДА!
От мен се изтръгва жаден вопъл ...
Скимтя и търся твоята ръка.
Обръщам се, а ти ме гледаш странно
със онази малка перверзна усмивка,
а устните ти пак търсят ме жадно ...
Тази нощ тревата ще е наша завивка,
а домът ни - някой древен манастир
или може би забравено абатство.
Ела, аз ще съм твоят вечен пастир,
ще ти предложа цяло богатство!
