През зимата съм нетърпимо зла...
Превръщам се във криво огледало.
На всичко гледам с тъмни очила.
Студено е във нежното ми тяло.
Горещата ми кръв замръзва в мен.
Кристали алени душата ми раняват
и като айсберги в морето на плътта
се носят гневни и ме изоставят.
Ах, колко мразя този кучи студ!
И тези пръсти- ледено студени,
с които зимата се рови в мен.
Оставя ми послания смирени.
Там пише, че не е виновна тя
за болката, с която ме ранява,
че ме обича, луда че била...
по мен и иска всичко да прощавам.
Ех, зимо, зимо - вещица си ти!
Как сладко лъжеш-чак настръхвам цяла.
Ще те приема... Нека да боли!
Отдавам ти днес топлото си тяло.
