Хай.
Не се афектирам, погрешно си ме разбрал. Може би, реагирам по-емоционално, защото тази тема ми е слабост и ме жегва много на дълбоко в сърцето. Явно и ясно е, че разбиранията ни по поставения проблем са доста различни.
Ако мое приятелче се разболее, аз нямам правото да взимам това решение. Морално то не ми принадлежи. Това право е на неговите родители да изберат какво и кога да му кажат, но категорично и със сигурност, ако това решение зависи от мен - ще му кажа. И не за да го/я депресирам в сетния му час, а за да му оставя поне малко време, за да свърши нещо ценно и важно за него/нея - да каже на любимите си хора за последно, колко много ги обича, да прости на близък, с когото са се скарали, да прегърне тези, които значат много за него и да си иде в мир... Така мисля аз, че е правилно, така мисля, че е редно и че трябва. Много би ми се искало, ако с мен се случи подобна ситуация, то да има човек с доблест и характер, който да дойде и да ми каже, за да мога пълноценно да изживея и оползотворя последните си земни мигове. Ето това е цялата истина, ето в тази ситуация на знание на истината - човек взима правилни решения и адекватно оползотворява живота си - с истината.
За това съм и продължавам да бъда на мнението, че скриването или премълчаването на кой да е момент от действителността е преиначаване на истината, сиреч лъжа.
