Премълчаната истина лъжа ли е ?

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Амиииииии, опитвам се. Но сме на много различни становища.
Приятен ден

[momichenceto]

Амиииииии, опитвам се. Но сме на много различни становища.
Приятен ден

Всеки за себе си е прав по принцип!!! Нали? И различното становище не винаги значи, че само единия има правилно мнение!

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Както виждаш не съм казала друго.

[I_Lov3_Him_Eternally]

  Зависи от ситуацията, но аз рядко премълчавам истината!! Относно въпроса, ДА, но понякога просто се налага да премълчиш, за да не се забъркваш в излишни интриги

[LiMituU]

Зависи от ситуацията, но аз рядко премълчавам истината!! Относно въпроса, ДА, но понякога просто се налага да премълчиш, за да не се забъркваш в излишни интриги

Това, че премълчаваш, не винаги значи, че си излъгал, но когато вече си казал, нещо което не е истина за да извлечеш полза - да. Иначе съм съгласна с теб, че е нужно да премълчим, за да не забърваме интриги, но има разлика между лъжа и премълчаване на истината.

[I_Lov3_Him_Eternally]

Зависи от ситуацията, но аз рядко премълчавам истината!! Относно въпроса, ДА, но понякога просто се налага да премълчиш, за да не се забъркваш в излишни интриги

Това, че премълчаваш, не винаги значи, че си излъгал, но когато вече си казал, нещо което не е истина за да извлечеш полза - да. Иначе съм съгласна с теб, че е нужно да премълчим, за да не забърваме интриги, но има разлика между лъжа и премълчаване на истината.

Да именно за това казах, че зависи от ситуацията 

[небесносиньомомиче]

Затова съм подчертал, че считам за лъжа избирателното премълчаване.
Използвайки го умело, можеш тотално да заблудиш другия, без чисто формално да изричаш лъжи. Което е също толкова гадно, колкото и изречената лъжа.
Иначе няма нищо лошо в това честно да си кажеш, че не желаеш да отговаряш на някой въпрос.
[/quote]

 
с добавката, че понякога не знам какво да отговоря и предпочитам да изчакам, да помисля...

[неземен]

има ли разлика според вас в тези две понятия и каква е тя?

мисля, че все пак ако запазиш дадена информация за себе си, в един случай може да бъде лъжа, в друг може да бъде благородна лъжа или по скоро прикриване на истината, за да предпазиш някого..от болка да речем.

Hi! Така е. Близък приятел тежко болен. Лекарите са го отписали.Пита," ще оздравея ли." Отговаряш,"разбира се", казваш неистина. За да го ободриш: "Зависи от теб, пий редовно лекарствата и тн." Благородна лъжа. Има много такива случаи.
Премъчаната истина, лъжа ли е. Зависи от случаите. Абсолютни истини има само в чистата математика. Истините в живота и природата са-ОТНОСИТЕЛНИ т.е., в тях има елементи на неистина.
Ако премълчиш истина, за която знаеш, че може да е фатална  за твой познат, това е престъпление. По лошо от лъжа.
Да отложиш отговор, ако има възможност и време, ок.
Процедираш според случая, обстановката, хората.
КАКТО КАЗВА БОГИНЯТА ИМА БЛАГОРОДНИ ЛЪЖИ.
Неблагородните са море, а островчетата са малко.

[Comatose]

има ли разлика според вас в тези две понятия и каква е тя?

мисля, че все пак ако запазиш дадена информация за себе си, в един случай може да бъде лъжа, в друг може да бъде благородна лъжа или по скоро прикриване на истината, за да предпазиш някого..от болка да речем.

Такова понятие като благородна лъжа няма. Лъжата си е лъжа независимо от мотивите.
Премълчаването няма нищо общо. То е на абсолютно неутрална позиция, защото нито човекът срещу теб губи нещо, нито ти печелиш (изключая случаите на премълчаване с цел злодеяние). Има неща, които просто не е желателно да са публично достояние, за това хората премълчават.

[неземен]

има ли разлика според вас в тези две понятия и каква е тя?

мисля, че все пак ако запазиш дадена информация за себе си, в един случай може да бъде лъжа, в друг може да бъде благородна лъжа или по скоро прикриване на истината, за да предпазиш някого..от болка да речем.

Такова понятие като благородна лъжа няма. Лъжата си е лъжа независимо от мотивите.
Премълчаването няма нищо общо. То е на абсолютно неутрална позиция, защото нито човекът срещу теб губи нещо, нито ти печелиш (изключая случаите на премълчаване с цел злодеяние). Има неща, които просто не е желателно да са публично достояние, за това хората премълчават.

Hi!
Остави гимнастиката. Живота е по-сложен, отколкото ни се иска.
Не дай боже. Тежко болен близък, на умиране.  Лекарите са го отписали. Ти знаеш това. Грижиш се за него. Тежко ти е. В пълно съзнание е. Пита с надежда. " Ще оздравее ли?". За да го ободриш, да му вдъхнеш кураж. Повтаряш и повтаряш." Разбира се, Лекарите казват, че се подобряваш, че ще оздравееш. Вземи си лекарството..."
След седмица умира в ръцете ти. През цялото време на агонията, не го ли лъжеш съзнателно, като го ободряваш и удължаваш мъките.
КАК ЩЕ НАРЕЧЕШ ТЕЗИ ЛЪЖИ, КОИТО СИ МУ КАЗВАЛА ДО ПОСЛЕДНО. Има много подобни случаи...

[Comatose]

КАК ЩЕ НАРЕЧЕШ ТЕЗИ ЛЪЖИ, КОИТО СИ МУ КАЗВАЛА ДО ПОСЛЕДНО. Има много подобни случаи...

Ще ги нарека лъжи, дете мое. Няма благородна лъжа, осъзнай се. Аз лично бих желала да ми кажат в очите, че ще умра, а не да ми дават напразни надежди. Тоя човек можеш да го лъжеш колкото си искаш с мисълта, че му вдъхваж кураж, но смяташ ли, че в той ще ти е особено признателен, когато му дойде времето. Точно в такива моменти лъжата е това, от което хората най-малко се нуждаят.

[неземен]

Съжалявам. В твоето твърдение има истина и голяма доза неистина.
Има тежки заболявания, когато живота примерно, на дете е на кантар. ОТ него е останало една душа само, както казват. Докторите са вдигнали ръце, отписали са го. То те гледа с надежда и пита." Ще оздравея ли?" Това е твоето дете. И ти ще му кажещ, за да не го лъжеш."Не, ще умреш"-под някаква форма. То ще рухне психически и набързо ще свърши. Надеждата го е крепила до сега. Надявало се е до последно...че ще оздравее. И ти му помагаш да свърши набързо, за да не се мъчи. А на него му се е искало да погледа този свят още малко. Ако може минута, 2, ден, седмица, защо не и години, ако има късмет и прескочи прага...Има случай в мед.практика, когато безнадеждно болни оздравяват, и не са малко.
Може би този мал-шанс е бил и при него. Може да е едно на милион, но той е реален, той съществува. На 4 милиарда човека на земята това е шанса да се излекуват и живеят щастливо години и години, 4хиляди тежко болни, излекувани и оживели като по чудо. Което и става не толкова нарядко. А като знаем какви са лекарите и колко често дават погрешни диагнози...Като знаем духа човешки, надеждата, желанието да оздравееш, как и колко подпомага оздравяването на тежко болен, че често е рещаващ фактор за оздравяването и възстановяването на болен, това ще ви потвърди всеки лекар, да кажеш на тежко болен, че няма надежда, че по-добре да си умре, за да не се мъчи...Само и само да не го ЛЪЖЕШ и  залъгваш с напразни надежди, и от тази твоя нелъжа той рухва душевно и умира набързо.  С тази ТВОЯ ПОСТЪПКА ТИ ИЗВЪРШВАШ ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. ИНИДРЕКТНО УСКОРЯВАШ СМЪРТТА НА ЧОВЕК, което е наказуемо по божеските, даже и по човешките закони.
КАЗВАНЕТО НА ИСТИНАТА ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ СИТУАЦИИ Е, И СИ ОСТАВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, НЕЩО МНОГО ПО-СТРАШНО ОТ ЕДНА БЛАГОРОДНА ...ЛЪЖА.
     Или не е така?

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

САМО и ЕДИНСТВЕНО, когато човек знае цялата истина може да реагира и постъпи правилно, адекватно и пълноценно. Пък вие си дрънкайте за каквито щете полуистини, благородни лъжи и прочее простотии.

[tonnny_bg]

Рече и отсече.

[неземен]

САМО и ЕДИНСТВЕНО, когато човек знае цялата истина може да реагира и постъпи правилно, адекватно и пълноценно. Пък вие си дрънкайте за каквито щете полуистини, благородни лъжи и прочее простотии.

Можеш ли да посочиш пример за нещо, за което да знаеш 100% истината, цялата истина.
Нещо, което да е вън от теб, даже в теб. Можеш ли да твърдиш, че се познаваш
Науката казва и доказва, че всяко знание е само приближение, до следващо приближение и опознавене на дадено обект. Че това е непркъснат процес на приближаване до истината за нещо си. Че знанието за природа и всяко нещо е относително. Че цели истини, чисти истини, абсолютни истини има в чистата, повтарям чистата висша математика, която е абсолютно абстрактна наука.
Ако приятелче се разболее, е тежко болно, на кантар е и лекара ти каже ,че няма да е.И ти отидеш да го видиш, и той попита, как мислиш, ще оздравее ли. Ти ще му кажеш цялята истина, казана от лекуващия лекару, че няма да го бъде, че ще умре и да се готви да гушне бокетчето. Каквото да мисли и прави шанс няма, ще мре. Ти си отиваш с чувството на достойно изпълнен дълг към светата истина. На другия ден научаваш, че след като си му съобщила благата вест и си заминала, той е получил нервна криза и ритнал камбаната, като нагълтал лекарствата накуп или нещо друго, за да ускори и облекчи процедурата по умирането. Така и така ще се мре, поне да стане леко и бързо, и ти остави прощално писъмце с 1000 благодарности, че си му казала истината и той, за да скъси и намали страданията е посегнал на себе си и се е самоубил, защото, както си му казала, го чака само едно, умирачката, и спасение за него няма. ИНТЕРЕСНО МИ Е ДА ТЕ ВИДЯ КАК ЧЕТЕШ ПРОЩАЛНОТО ПИСЪМЦЕ, С КАКВА ФИЗИОНОМИЯ ...
.