Хммм, от къде да започна по тази широка тема наречена "расизъм" ...
Първо с цялото си уважение към Иво няма да се съглася с него. Защото ми се вижда стереотипно това да кажеш че след като познаваш или са ти дали пример само за един човек, това означава че той е изключение, което потвърждава правилото. А правилото в случая /поне с такова впечатление оставам/ е че циганите /или ромите, не знам в днешно време как е политически коректно да ги наричам
/ не стават за нищо, с много малки изключения и че видиш ли те тровят целия ни живот /това вече не го казвам само към теб, Иво, а по принцип към общественото мнение, на което повечето без да се усещаме плащаме редовно данък/.
Та всякакво подобно стереотипно мислене според мен /и тук се съгласявам с написаното от Наско/ кара съответните хора от съответното малцинство още с раждането си да са като затворени в клетка, в определени рамки от които после трудно успяват да избягат. Защото ако от дете всички ти повтарят че не струваш, понеже си циганин, никое българче не иска да си играе с теб, в селото ти няма и едно училище и трябва пеш да ходиш до съседното по-голямо село, и още куп други фактори - ами не е чак толкова нелогично да нямаш особено извисени ценности и желания, тъй като никoй през живота ти не те е открехнал за тях, а повярвай ми това не става ей така от само себе си. Това обаче не те прави по-малко човек от другите, само защото вечер не четеш Пабло Неруда преди да заспиш, а си мислиш как да изкараш пари за хляб утре сутрин.
За това малко ме подразни изказването "дайте да гледаме на подобни хора като тези от малцинствата мащабно"
/все едно са стадо овце/. И поради стереотипи в повечето балкански страни сме на такова дередже и социалните промени става толкова бавно (както вече сума ти години пълзи и интегрирането на хора с увреждания, които едно време са били заклеймявани като "различни" и "недостойни" да се покажат на бял свят в иначе съвършеното ни общество)
Българите толкова рядко се вглеждаме в себе си, в собствените си негативи, че дори когато няма какъв недостатък да намерим в някой друг, все ще си измислим нещо, което да ни е като трън в очите. Незнайно защо това ми се вижда точно обратното на всякакви условия за прогрес.
За да не ме разберете съвсем погрешно ще кажа че всяка нация се разглежда мащабно, то просто няма друг начин, както и че всяка култура си има своите особености. Но когато говорим за отличителни белези на дадена група хора, особено за културни такива на нация, то не е ли по-логично да разглеждаме какво прави дадената култура богата и интересна и какво я е накарало да съществува и до днес, а не да търсим непрекъснато измислени недостатъци като цвят на кожата например?
Само защото сме чували че габровци са стиснати /за този пример се сещам в момента, дано няма обидени/, това означава ли че всеки от вас, когато ходи до Габрово, си мисли че само такива хора живеят там? Искрено се надявам че не.
Същото е и с циганите, и с арменците, и с турците, и с американците, и с българите.
Ужасно би ме изнервило ако /и когато, защото ми се е случвало в Щатите/ някой подходи към мен по този начин - с предварително изградено мнение за личността ми понеже идвам от еди си коя част на света и подобни "критерии" за оценяване. В крайна сметка "не прави това, което не искаш на теб да ти направят", нали така?
Имам още много неща за казване по темата, но тъй като съм крайно емоционална, а това често пречи в оформянето на добра аргументация в спор, мисля да замълча за сега и да се включа по-късно пак. За да не стане съвсем объркано мнението ми тук.
В колкото по-малко рамки живеем, толкова по-добре. Може като цяло да не харесвам идеята на глобализацията, но много се радвам че живея в периода, в който тя започна да се случва и се случва, защото ми даде шанс да пътувам повече от преди и да се запознавам с хора от всякакви националности, хора достатъчно освободени от стереотипи и запазили в себе си предимно позитивите на своята култура, с които ми е извънредно интересно да общувам и от които научавам от първа ръка за културата им /и без да се тупам по гърдите да вметна само че да, сред тези ми приятели има и цигани/.
И ми е наистина трудно да разбера с каква логика и идея трябва да погледна на хора от дадена етническа общност /които между другото не мисля че преди да се родят са избрали да живеят точно в тази общност/ като на едно цяло, а не да гледам на отделния човек като индивид с негови разбирания за живота, с негови проблеми и радости, емоции, недостатъци и т.н.
хайде със здраве