Как искам, как моля, да те видя пак:
едничка светлина във моя мрак...
Как искам да не си изкуствена кукла,
да имаш
истИнски чувства и сърце, което да тУпти.
Как искам да си запалена свещ,
да се топиш в моите ръце от страст.
Как искам душите ни във огъня на любовта да горят
и времето за нас да спре, да се скрием от света.
Как искам, когато си до мене,
със поглед да те нарисувам.
Как искам да си винаги до мен
и всяка нощ, и всеки ден...
Как искам моята душа -
паяжина бяла, тъй нежна и така ранима -
да не усеща болка тя.
Как искам някога да се науча
да се радвам, да обичам, без да ме боли.