Първо искам СТРАШНО МНОГО да благодаря за тази възможност и за това, че ме усмихвате също толкова страшно много, като ми я давате....!!!
![[inlovee]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/Zz024.gif "inlovee")
А сега подред...
Кои са трите ти най- ценни предмета в живота?
Труден въпрос... Особено за сантиментално животно като мен
![[lol]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/icon_lol.gif "lol")
Със сигурност сред тях е тетрадката ми със стихове. Друго... единственият сребърен пръстен, който от години стои на ръката ми.
А третият предмет е един лист. Бял, от тетрадка. Цяла година в иначе толкова интересните часове по Билогия рисувах на него една рамка от цветя, завъртулки и прочие... Получи се красиво, а останалата част от листа оставих празна и си казах, че някой ден там ще напиша едно име. И когато това име се появи, ще знам, че е то... и със сигурност ще стои на този лист
Но за момента...това нещо си стои закачено на бюрото ми, абсолютно непокътнато...
Здравей и от мен
Понеже сега нещо не мога да обмисля свестен въпрос, като за начало:
От де си?
Какво мислиш за леките наркотици?
От Козлодуй съм... За сведение - намира се на брега на р.Дунав, обл. Враца, и категорично НЕ Е в Южна България, нито в Централна...(само споменавам.. просто това са обичайните отговори, които получавам на въпроса "знаеш ли къде е Козлодуй".. смях голям)
А за леките наркотици.. не, благодаря! "От там се започва" е обичайното клише, в което не вярвах, докато не го видях с очите си... Което не значи, че е правило и важи за всеки, посегнал към тях... Но просто, лично за себе си, не бих искала да си имам работа с такива неща. Не виждам смисъл. Почти на 18 съм, не съм пробвала дори трева - не защото не са ми предлагали, а просто защото не искам. Толкова.
Здравей и от мен
така като е тръгнало кажи си мнението и за тежките 
Коя е най дългата ти връзка до сега и кои е човекът които ти е взел акъла
Тежките - твърдо против! Има ли смисъл да обяснявам защо? Просто е извратено.. Да знаеш, че имаш един живот, и бавно да го погубваш
така. Не съм оптимист, реалист съм. И от тази си позиция смея да кажа, че каквото и да става, последното което трябва да направиш, е да избягаш. А наркотиците повечето пъти са точно това. Отчаяно бягство. От собственото ти безсилие...
А другият ти въпрос - хах.. Не съм по дългите връзки. До някъде защото прекалено много ценя свободата си, до някъде защото не съм срещнала човек, който да ме задържи за толкова дълго (първо - защото бързо опознавам хората, и второ- защото съм човек с принципи и има неща, на които държа, а рядко намирам). Та най-дългата ми връзка..хм...около 3 седмици
И ето това всъщност беше човекът, който ми взе акъла и ми преобърна живота (без да преувеличавам)... След него просто се промених. Това беше най-стойностният и смислен човек, когото познавах, но вече беше прекалено наранен, за да обича (или поне тогава). Говоря в минало време, защото той вече не е този, когото познавах, и то в най-негативния възможен смисъл... Толкова за него.
"Мъжа* в черно, с шапката и шлифера, който щракна с пръст, обърна се и си отиде." Нещо такова бях писала за него... Времето, в което бяхме заедно, Беше кратко, но беше магия, наистина. Винаги ще си го спомням, още повече сега...
(*уточнение - беше на 19...
да не остане някой с погрешни впечатления
)
![[oh kotioo]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/oh_kotiooo.gif "oh kotioo")
Здравей, сладурка.
Кое те вдъхновява да пишеш? Защо? А има ли такова нещо, което погубва музата ти?
Имаш ли си любим автор/ка от форума и... ако да, то кой е той/тя?
Емоциите ми... Защото понякога са твърде силни и имат нужда да подреждат букви по листа... Съответно, това, което погубва музата ми, е липсата на силни усещания, на преживяване, което да ми носи нещо...
Любим автор от тук? Само един?!
Абсурд... Няма как да не изредя поне няколко... Гео, phibi, dodic, nMz... ох, въпросът ти е ужасен, душо...;) Как да спра да изреждам...
Здавей и от мен
Кое е най-лесното нещо според теб?
Най-необходимото нещо в живота?
От кое трябва да се стахуваме повече- от Смърта или от неизживяния живот и защо?
Най-лесното... да избягаш.
Най-необходимото - любовта.
А последният ти въпрос... Не е толкова лесно да се каже. Много пъти съм си мислила за това, без да стигам до категоричен отговор... И все пак може би от второто. Защото единственото по-старшно от самата смърт, е моментът преди нея - защото ако в него осъзнаеш, че не си живял, това е просто...ужас. Истински ужас. Не искам да си го представям, не искам да го изпитвам и не го пожелавам на никого! Искам да живея...
Хей, Вели...
Моят въпрос... Как би се определила като стил? Стил на поведение, стил на обличане, стил на отношения...
Изобщо.. като стил?
Интересно питане... Ето една сложна, но може би най-точната формулировка:
твърда красота на една запомнена скитница... без значение елегантна или неглиже... (и двете ги мога)
Аз съм някъде там, в пожълтелите спомени...
Едни очи, една усмивка и много, ..много шалове...
Здравей и от мен
Само отново да те поздравя за поезията, която твориш и винаги ме докосва! Все така да пишеш
А сега към въпросите ми:
Какво е поезия?
Какво е душата?
За какво имаш надежда?
Живата душа е поезия.
А душата е едно често забравяно лице, което се е налучило самичко да напомня за себе си...
За това, че един ден ще усетя цялата вселена в стоплената ми длан...
Аз пък сега виждам, че има две мадами с еднакви имена. Чудя се, дали си викат адашче или не си говорят.
Според теб, кое предпочиташ: Да си на околосветско пътешествие с яхтата "Pelorus", да те е хванала морската болест и да повръщаш от борда през цялото време. Или... да си с гумената лодка в бургаския залив и гребеш с едно гребло, понеже второ няма. Забравих да кажа, че се ти е много смешно, ама всъщност има ли значение .
Второто. Но само да е хубаво времето, защото не съм от най-добрите плувци...
А сега ставам, защото училището ме зове...
Надявам се отговорите ми дотук да ви удовлетворяват... наистина ми беше приятно да ги споделя...
