Дълбока тишина...От вчера все вали.
Снегът е стигнал вече до сърцето.
Красиво е... Студено... Милва. И боли.
Молитвени ръце държат небето.
Ранява бялото със липсата на цвят.
Примамва ни да пишем в него слепи.
Вървя по улиците на измислен град.
Главата ми от болка пак се цепи.
Ще се разтвори и от там ще излетят
куп птици... И светулки... Пеперуди...
Държани дълго в плен. Умиращи от глад.
За свобода и нежност просто луди.
И болката ще спре... Ще замразя кръвта,
която в раната ще блика страстно.
Валят снежинки - хладна, бяла красота.
С тях плаче в мен небето - чисто, ясно.
Дълбока тишина...Снегът е до коляно.
Събличам се. Тежи ми всяка дреха.
Ще се превърна в музика. В нощта пиано
ще ме изсвири... Нося ви утеха.