Автор Тема: Рокът  (Прочетена 2609 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Don_NUTSO

  • Странник без сърце ...
  • Администратор
  • Гений
  • *****
  • Публикации: 8562
  • Пол: Мъж
  • Choose your destiny!!!
    • Порталът за поезия!!
Рокът
« -: Ноември 14, 2007, 14:28:13 pm »
Възприеман в началото като революционна музика, рокът ентусиазира младежите и дразни "по-големите". Под това име се нареждат многобройни смесващи се един с друг музикални стилове. Самият рок днес е изместен от наследниците си, рапа и техното, които окупират сцената.
Рокендролът се ражда в САЩ през 50-те години на XX в. заедно с плочите на 45 оборота. Той веднага постига голям успех сред младежта. Тази музика с дяволски ритъм скоро става емблема на цяло едно поколение, жадно за веселие. Ритъмът му, който кара тялото да се движи, и простите и изразителни думи ентусиазират тийнейджърите, които искат да се разграничат от предишните поколения чрез музиката си, чрез начина си на обличане и чрез езика си. Акустичните инструменти отстъпват място на електрическите: китара, бас-китара и ударни.
Рокендролът в основата си произлиза от ритъм енд блуса, традиционна песен на чернокожите, подета и разработена от певци като Рей Чарлз, Чък Бери (автор на хита Johnny B. Good) и Литъл Ричард. Докато ритъм енд блусът следва своя път, Бил Хейли създава рока и продава 25 милиона плочи през 1954 г. с Rock around the Clock. Елвис Пресли, Кралят на рока, му отнема мястото на идол: гласът му, начинът да използва кънтри музиката (музиката на американското село), кълченето и мятането по сцената - скандална новост, ентусиазират милиони младежи. Благодарение на него рокът пресича океана, за да познае в Европа нова съдба и да се върне променен.

Поп-музиката
В Англия от рока се развива поп-музиката. Две групи предизвикват изключителен възторг: "Ролинг Стоунс" и "Бийтълс". Първите, водени от певеца Мик Джагър, се вдъхновяват от блуса, наблягат на агресивността на ритъма и се представят за бунтовници. През 1964 г., когато парчето Satisfaction ги изкачва на въхровете на славата, бунтове съпровождат първия им концерт в Париж в зала "Олимпия". По-кротките "Бийтълс" (те ще бъдат удостоени с почести от самото британско правителство) вече са звезди. От 1960 до 1970 г. Пол Маккартни, Джон Ленън, Ринго Стар и Джордж Харисън издават заедно 12 албума, сред които са прочутите Let it be и Yellow Submarine. Във Франция рокът дава начало на движението "йе-йе", към което принадлежат Джони Холидей и Еди Мичел.

Песните на протеста и хипи-движението
В САЩ рокът продължава развитието си. Докато в Калифорния "Бийч Бойс" възпяват удоволствията на плажа и ваканцията, други музиканти изразяват недоволството си от американското общество. Те не говорят само за любов, а и за политика и се намират по средата между рока и традиционния американски фолк. Това движение се нарича protest song. Начело е Боб Дилън, който през 1965 г. предизвиква скандал, като електрифицира китарата си. Заедно с него певци като Джоан Бейз и Том Пакстън осъждат расизма и войната във Виетнам. Зародило се през 1966 г., хипи-движението подема тези теми и ги задълбочава: епохата е на протестите, на сексуалното освобождаване, на търсенето на удоволствия... Рокът се вписва в това движение на "антикултурата".

Уудсток и неговите звезди
Фестивалът на открито през август 1969 г. е връхната точка на този период. Събрал четиридесетина групи и към 500 000 зрители, той посреща на сцената си най-големите имена на английския и американския рок и поп. Сред тях е и групата "Дъ Ху", която през същата година създава рок-операта Tommy. Свиренето й на сцената вече предвещава големите шоута от 70-те години: китаристът Пит Тауншенд счупва яростно китарата си в края на всеки концерт! По-дискретен, но истински виртуоз, американецът Джими Хендрикс използва всички технически възможности, предлагани от електрическата китара. Той отказва да свири по установените правила и търси нови звуци. Соловите му партии ще повлияят поколения китаристи.

Френската рок-сцена
Макар и големите звезди да са с англосаксонски произход, френската сцена също е представена във вселената на рока. След успеха на "Телефон" и "Тръст", едно ново течение, наричано алтернативно, се налага с оригиналността си през 80-те години на ХХ век. Групи като "Берюрие Ноар", "Рита Мицуко", "Гарсон Буше", "Негрес Верт" вдъхват живот на френската песен едновременно чрез текстовете си и смесването на други музикални жанрове с пънка и рока. "Мано Негра" черпят вдъхновение в испанската и латиноамериканската звучност, както и в тази на Северна Африка. Подобни елементи се откриват и в света на джаза. От края на 80-те години групи като "Ноар Дезир", представляващи новото поколение, поемат щафетата.









Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.