Възприеман в началото като революционна музика, рокът ентусиазира младежите и дразни "по-големите". Под това име се нареждат многобройни смесващи се един с друг музикални стилове. Самият рок днес е изместен от наследниците си, рапа и техното, които окупират сцената.
Рокендролът се ражда в САЩ през 50-те години на XX в. заедно с плочите на 45 оборота. Той веднага постига голям успех сред младежта. Тази музика с дяволски ритъм скоро става емблема на цяло едно поколение, жадно за веселие. Ритъмът му, който кара тялото да се движи, и простите и изразителни думи ентусиазират тийнейджърите, които искат да се разграничат от предишните поколения чрез музиката си, чрез начина си на обличане и чрез езика си. Акустичните инструменти отстъпват място на електрическите: китара, бас-китара и ударни.
Рокендролът в основата си произлиза от ритъм енд блуса, традиционна песен на чернокожите, подета и разработена от певци като Рей Чарлз, Чък Бери (автор на хита Johnny B. Good) и Литъл Ричард. Докато ритъм енд блусът следва своя път, Бил Хейли създава рока и продава 25 милиона плочи през 1954 г. с Rock around the Clock. Елвис Пресли, Кралят на рока, му отнема мястото на идол: гласът му, начинът да използва кънтри музиката (музиката на американското село), кълченето и мятането по сцената - скандална новост, ентусиазират милиони младежи. Благодарение на него рокът пресича океана, за да познае в Европа нова съдба и да се върне променен.
Поп-музиката
В Англия от рока се развива поп-музиката. Две групи предизвикват изключителен възторг: "Ролинг Стоунс" и "Бийтълс". Първите, водени от певеца Мик Джагър, се вдъхновяват от блуса, наблягат на агресивността на ритъма и се представят за бунтовници. През 1964 г., когато парчето Satisfaction ги изкачва на въхровете на славата, бунтове съпровождат първия им концерт в Париж в зала "Олимпия". По-кротките "Бийтълс" (те ще бъдат удостоени с почести от самото британско правителство) вече са звезди. От 1960 до 1970 г. Пол Маккартни, Джон Ленън, Ринго Стар и Джордж Харисън издават заедно 12 албума, сред които са прочутите Let it be и Yellow Submarine. Във Франция рокът дава начало на движението "йе-йе", към което принадлежат Джони Холидей и Еди Мичел.
Песните на протеста и хипи-движението
В САЩ рокът продължава развитието си. Докато в Калифорния "Бийч Бойс" възпяват удоволствията на плажа и ваканцията, други музиканти изразяват недоволството си от американското общество. Те не говорят само за любов, а и за политика и се намират по средата между рока и традиционния американски фолк. Това движение се нарича protest song. Начело е Боб Дилън, който през 1965 г. предизвиква скандал, като електрифицира китарата си. Заедно с него певци като Джоан Бейз и Том Пакстън осъждат расизма и войната във Виетнам. Зародило се през 1966 г., хипи-движението подема тези теми и ги задълбочава: епохата е на протестите, на сексуалното освобождаване, на търсенето на удоволствия... Рокът се вписва в това движение на "антикултурата".
Уудсток и неговите звезди
Фестивалът на открито през август 1969 г. е връхната точка на този период. Събрал четиридесетина групи и към 500 000 зрители, той посреща на сцената си най-големите имена на английския и американския рок и поп. Сред тях е и групата "Дъ Ху", която през същата година създава рок-операта Tommy. Свиренето й на сцената вече предвещава големите шоута от 70-те години: китаристът Пит Тауншенд счупва яростно китарата си в края на всеки концерт! По-дискретен, но истински виртуоз, американецът Джими Хендрикс използва всички технически възможности, предлагани от електрическата китара. Той отказва да свири по установените правила и търси нови звуци. Соловите му партии ще повлияят поколения китаристи.
Френската рок-сцена
Макар и големите звезди да са с англосаксонски произход, френската сцена също е представена във вселената на рока. След успеха на "Телефон" и "Тръст", едно ново течение, наричано алтернативно, се налага с оригиналността си през 80-те години на ХХ век. Групи като "Берюрие Ноар", "Рита Мицуко", "Гарсон Буше", "Негрес Верт" вдъхват живот на френската песен едновременно чрез текстовете си и смесването на други музикални жанрове с пънка и рока. "Мано Негра" черпят вдъхновение в испанската и латиноамериканската звучност, както и в тази на Северна Африка. Подобни елементи се откриват и в света на джаза. От края на 80-те години групи като "Ноар Дезир", представляващи новото поколение, поемат щафетата.