Здравей и от мен!!!
Моят въпрос е: Би ли забравила за приятелите и близките си в името на любовта?
и втори :Би ли простила изневяра?
2 пъти го направих и се чувствах доста гадно
забравих за хора,които познавам от 10-13 години и мн се радвам,че все пак ми простиха след като ги пренебрегнах и обидих..не мога да оставя хората,които са били до мен толкова години и в какви ли не трудности с мен..моите гаджета не са били в толкова трудни моменти с мен..осъзнах грешката си и няма да я повтарям..все пак,ако човека до мен ме обича истински ще ме разбере
не не бих простила изневяра..това наранява достойнството ми и ме кара да се чувствам все едно съм в харем
ако обичаш няма да посегнеш на чуждо..ако получаваш и даваш всичко..а аз когато обичам давам всичко,но наранят ли ме..както съм заобичала така и разлюбвам бързо.на мен ми трябва силен и честен човек,на когото да разчитам,че ще е до мен,а не на някакъв идиот,който се чуди къде да си го завре(с извинение за грубото писане)