Анкета

Давам своя глас за ?

Стих номер 1
6 (33.3%)
Стих номер 2
12 (66.7%)

Общ брой гласове: 17

Автор Тема: Дуел № 18"На щита или върху него-или големите битки на малките хора"  (Прочетена 2240 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13716
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
А сега един дуел, следващ древния спартански принцип "На щита или върху него-или големите битки на малките хора"  


стих №1.
Винаги вълнувал е светът голям
с безбройните си шарени есенции
душата ни – тъй малък храм,

граден капризно от претенции,
в който не с молитви и търпение
и с божествени сентенции,

проповядващи смирение,
постига се редът космичен.
Там икона всяка е изображение

на гневна бран и болка лична,
а всяка свещ е огнена кама,
прогаряща живота динамично.

Светлик почернен,кандилена тъма,
сбрали всичко прелестно и грозно –
стълкновение между сърцето и ума.

И тук са битките ни грандиозни,
защото щом сме мъдри – не обичаме
и в неспособност сме сериозни,

а щом любов таим – мъдростта отричаме
и гледаме я с омерзение,
защото в неспособност се заричаме.

Прокълнати вечно от съмнение
с усилия атлантски ний разбираме –
от нас е по-голямо туй сражение...

Ала борбата си не спираме!
Макар последствията да знаем –
от своя избор винаги умираме...


стих №2.
Далечна бях. И много малка.
Самичка. И от студ треперех.
Ръце протягах, молех се,
но никъде усмивка не намерих.
Бояха се от мене може би,
не искаха със мъка да ги заразя.
И сега така е, както и преди.
Не ме поглеждат, подминават.
Така жадувам малко топлина,
добри очи и мъничко внимание.
Но никой мен не съжали.
До гроб ще търпя това наказание -
сама да скитам по пътища прашни,
за трошици хляб да моля.
Но нищо не е толкоз страшно,
както това, че нямам нищо свое.
Мечтите ми угаснаха отдавна.
Останаха молитви и надежда.
И вярвам, че все някой ден
и в моята душа слънце ще поглежда.
Ще открия своя път и своята посока,
ще се боря, защото съм човек.
Макар и да е тежка самотата,
дори и тя пред нищо няма да ме спре.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Не мога да избера, защото двете стихотворения ми въздействаха твърде различно. Поздравления и за двамата автори, ще чакам финала :)
Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Неактивен tap40

  • Новак
  • *
  • Публикации: 6
това второто мн ми хареса супер яко е, а за правото не6то немога да го разбера

Неактивен Barbarian

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 622
  • Пол: Мъж
  • die,die,die my darling...
В първото има хубави моменти,но има и неясноти. Малко по прекалено сложен начин са изказани емоциите.Но въпреки това,за мен е доста по-стойностния.

Неактивен Афродита

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1773
  • Пол: Жена
  • ... само дъното ... знае ... кои сме ...
подкрепям мнението на Храста ... стихчетата са напълно различни и въздействието им също... но все пак трябва да избера някое ... мисля, че първото по някакъв начин ме накара да се почувствам невероятно странно ... но това, че ще гласувам за него не значи , че другото ми е харесало по - малко ...  [bravisimo] и за двамата автори ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Неактивен phibi

  • Почетна Ерато
  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2341
  • Пол: Жена
  • no more hiding who I am...
Определено държа да изразя почитанията си към двамата автори. И двете произведения са прекрасни. Гласувам за първия стих, защото искрено ме изненада. Вторият получава скромното второ място на дъх разстояние :)
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Неактивен innna

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1371
  • Пол: Жена
  • Addicted to Me
    • Козметиката
Чудесни са и двете стихотворения.... [bravisimo]

Аз гласувах за второто, въпреки че нямах намерение да избирам...но когато стигнах до края, последните 4 стиха ме накараха да си дам гласа!  :) [inlovee]



Ще открия своя път и своята посока,
ще се боря, защото съм човек.
Макар и да е тежка самотата,
дори и тя пред нищо няма да ме спре.
[/color][/b][/i]
Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него...
Буда


vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
 [confused] Аз някак си очаквах повече философски момент и в двата стиха, но все пак давам гласа си за №2.