Две очи не бива да се лутат…
Има толкова възможности пред тях…
Едно море, два вида кея, стъпки…
Милиони лодки, кораби от смях…
Ладии, покрити със монети…
Изградени от каприз, стени…
Клепачите остават ли нечути…
Когато казват “Изборът гради”…
По осем гряха, кацнали в моментите…
Дванадесет изгубени къщурки…
Нямат брой плаващите пясъци…
Но две очи не бива да се лутат… Мъртви…
Зони, глухи точки, бели врани…
Биха спряли всеки тръгнал влак…
Но погледът ти, пълен със печали…
Не трябва да остава в гара “Как?!”…