Едно море ще те повика
и ти тръгни да търсиш брегове
през пътища,
през хората,
през дните.
За щастие. За ветрове.
Защото свети са вълните,
прибоят властно те зове.
Тръгни! Стигни го! Ще приеме
морето всички твои страхове.
И смеховете ти. И сълзите,
синьото умее да прощава.
Тъжни от безкрайно търсене
ръцете ще отдъхнат върху пясъка.
И свята е целувката на птиците,
криле разтваря чайка и не стига
цялото безвремие на мидите,
едно море когато те повика...
