Зовът на Бездната

[Gentiana]

Сърцето ти прогнило е от злоба.
Там татул расне и царува пустота.
Съзнание, с обреченост на роба
да влачи прангите ръждиви... До смъртта.
И гинат нежните светулки на копнежа.
Изсъскват капчици, допрели огнен плот.
Сълзи, които потрошени слънца режат,
а таксата е пак един живот.
Не ме докосвай!...Черното поглъща.
От бездни две се ражда тишина.
Илюзия за дом, за родна къща,
подлъгва в мрака мръзнещи сърца
и с теб сме птици-черни и зловещи,
над смъртен одър виещи се с грак.
Разтварям ти се....Ще ти кажа нещо -
да те обичам май е от Съдбата знак.

[XpacTa_lavista]

Бездната често ни търси, но води към антиматерия. Чудесен стих

[Gentiana]

А какво ли е да си антиматерия  
Дали тя не е един наш огледален свят, нещо обърнато наопъки, от другата страна на вратата  

Някои учени смятат, че е възможно да съществуват цели галактики и планети от антиматерия, но това все още не е доказано със сигурност.
Уикипедия

Благодаря ти