Защо ли
забелязвам гарваните
само, когато
клоните са голи,
когато снежинки
тихо падат
и небето за милост
моли.
Тогава черното
ранява белотата
в изнервеното,
уморено небе.
Молитва-
неприета
и непризната
на едно изтерзано
сърце.
Гарваните
са черна поема,
написана от Злото,
в миг на печал,
когато било му е
непоносимо студено
и за погубената му душа
безкрайно жал.
Те са неговите
мисли наранени.
Събуждаме ги,
когато грешим.
Когато се мразим-
диви и заблудени,
когато съдим
и побеснели крещим.
Гарвани в голи клони,
аз ви обичам.
Черно-бялото
е класически стих.
Все още азбуката
на Доброто сричам,
сто пъти
спъвах се,
падах,
греших.
Душата ми
на кръстопътя чака
знамение-
от тук на къде?!
Гарвани в голи клони
гълтат снежинки
и плачат.
Нямам сили
за нищо.
Руши се
студено сърце.
