Няма смисъл огън да създавам,
готвя димка. Черното върви
с бялото на негатива, плащам
всичките рисунки без пари.
Себе си по две страни да пръсне,
не е никак трудно за жена,
тя е силна, птица от отвъдно,
грачеща по изгрев вечерта.
Шеговитост, може би в очите,
болка ще докара да гаси
непонасяните минали въздишки.
В прашна човка минало хвърли.
Миналото - зърно непосяно,
изкълвано, прашно забрави.
Болката се пие, но на глътки.
С димките изваждат се очи.
Слепотата няма да израсне
чак до залеза на оня хоризонт,
дето грачат мислите ми.Гасне
силата ми- пукнат, жълт балон.
Негативи два, разкъсан спомен,
блендата на фокус е била.
Миг един, като скала огромен,
а след него...нищо...,празнота.
