Попадал/а ли си в любовен триъгълник?

[kalista]

Да. Може да бъде ужасно, натоварващо, но също така и забавно и вълнуващо, зависи от хората, от ситуацията. В момента, в който се намесят чувстватта картинката се променя.. Всичко свършва грозно.. И оцелелият е само един 

[ReNKaTa]

Ммм напротив, всички оцеляват и даже стават по - силни ... Триъгълници, четириъгълници ... развали ли се кръгът от там на сетне всичко се обърква .. и рано или късно се стига до края, защото ъглите провалят безкрая на кръгът, в който обикновено двама души разполагам любовта си ... А дали е забавно ... до преди момента на разбитите сърца (ако нещата изобщо са стигнали до някакви чувства, камо ли до сърцето, защото май напоследък всички използват и захвърлят, а чувствата са останали само за ценителите, чиито брой рязко е намалял ...) ... уви може да бъде доста забавно и приятно .. И като отговор на въпроса - ДА  , попадала съм и в крайна сметка винаги поне 1 от тримата страда и преживява цялата тази геометрична любов ...  

[Silveto_@]

Любовен триъгълник- ВНИМАНИЕ: главния герой в него е много объркана душа )))))))))

[dukessa]

Не се ли смесват различни понятия? Терминологията ли ми се струва неправилна или съм непросветена???

Данке им Фораус.

[Ra6ito]

да и е много гадно 

[^SeXyTo^^^]

Ммм, да ... веднъж ми се случи , беше скоро  , но предпочетох да си остана при  "питомното",а не да гоня "дивото". Сега не съжалявам

[stranger]

Ммм, да ... веднъж ми се случи , беше скоро  , но предпочетох да си остана при  "питомното",а не да гоня "дивото". Сега не съжалявам

А бе, ти да не си последната ми приятелка?! И тя така, като теб, се отказа от обяздването на мустанга. 

[^SeXyTo^^^]

  Еее, радвай се тогава , че е избрала теб 

[Kristo]

Еее, радвай се тогава , че е избрала теб 

Секси, тва е малко като пирова победа - избрала е питомния, но сърцето и ще подскача при идването на всеки нов "чужд".

[stranger]

А бе избра не мен, а бившия. Аз бях "различен"... 

[kalista]

Aз пък избрах дивото Беше малко принуден избор, но все пак.. 

[gardenya]

До преди 20 дни бях в центъра на такъв триъгълник - сърцето ми тегли към единият, а разумът към другият. Наложи ми се да избирам един от ъглите на триъгълника  и избрах "тъпият" ъгъл - така съм сигурна, че няма да бъда наранена. Боли ме от избора защото предпочитах другият, но..., в живота не всичко е така както ни се иска на нас.

[stranger]

gardenya, исками се да поспоря с теб, но в крайна сметка кой съм аз, че да съдя хората за техните решения?! Аз моите си връзки не мога да контролирам, че хорските ли... ;)
Приеми го като съвет, ако искаш, но знай, че "тъпият" ъгъл ще ти омръзне много скоро, защото не ти предлага нищо смислено в живота. Дори емоциите са някак си притъпени с него, да не говорим, че надали би могла да разчиташ на един такъв "ъгъл" в екстремна ситуация - обикновено се паникьосват, особено ако знаят, че "другият ъгъл" би могъл да е справи. "Острият" ъгъл, колкото и да е буен и пламенен, овладееш ли го така, както се обяздва един мустанг, ще ти даде това, от което наистина имаш нужда, а сърцето ти, сърцето ти най-накрая ще може да бие в ритъма на радостта.
Едно от най-глупавите неща в този живот е да се страхуваме от човека, който ни кара да се чувстваме щастливи.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Дииииий, Мустангеее... Юруш...

Извинявам се за лиричното отклонение. Ще си позволя да се съглася с последния пост по темата на Човека-Мустанг - Стрейнджър 

 

[gardenya]

Съгласна съм с теб и много ти благодаря за мнението. Найстина не се чувствам щастлива, а по скоро постъпвам разумно. Решението ми е продиктувано от това, че трябва да се съобразя с децата си. Този човек с когото останах ми осигурява сигурността и стокойствието от които имам нужда /аз и децата ми/, а другият ме държи "на ръба". Обичам го, но в името на децата си трябва да се лиша от щастието. Не искам да ме разбираш, че избора ми е продиктуван от материалното, тук не става дума за пари или придобивки, а за това на кого мога да разчитам. Казваш, че едно от най-глупавите неща в този живот е да се страхуваме от човека който ни кара да сме щастливи - аз не се страхувам, обичам го, сърцето ми бие заедно с неговото, мисълта ни "тече на еднаква честота", но той е много далеч, а можем да се виждаме веднъж в месеца за няколко дни. Усещам с всяка частица от тялото си какво мисли и чувства той, и колкото и да е далеч знам дали е спокоен и щастлив, дали е тъжен и дали има проблем. Събуждам се нощем и знам, че и той е буден... Ако съществуваше някаква възможност някога да се съберем, никога не бих избрала другия. С него живота ми е тих и спокоен, дори скучен. Не го обичам, а по-скоро го уважавам.