Ето и следващите стихове, които ще премерят босите си стъпки в утринната роса на
дуел № 9 
"Босите ти стъпки утринната роса изпиват"
стих № 1.
Бос по тревата тихичко пристъпваш
вървиш и мислиш си за утрешния ден
гледаш напред и ходейки потръпваш
без да спираш от тайнствен образ си пленен
петите ти в кървави рани
няма кой душата ти да нахрани
бягаше преди малко по черния път
на тревата се радваш като мъничък кът
Слънцето пак озарява капчици малки
от лицето потичат сълзите ти жалки
босите ти стъпки утринната роса изпиват
цветята с кръв от краката ти се напиват
дългият път на дълбок сън те обрича
тъмната ти коса ранното слънце привлича
тайнствено момиче в съня ти те увлича
на твоя позната тя много прилича
доближава те със същите боси стъпки
със синя рокля на цветя цялата в кръпки
прозрачна сълзичка по лицето ти капва
будиш се, слънчо очички над тебe изплаква
стих № 2.
Босите ти стъпки утринна роса изпиват
Мокрите сълзи спомените тъжни изтриват
На пръв поглед ново начало, нова искра
Но просто поредния ден без любовта...
Пак чуваш зловещия зов на самотата
С надежда поглеждаш отново вратата
Но празно е, както в твоето сърце
някога било едно, сега разчупено на две
Стъпки във пепел, отпечатъка си оставят
очите ти бедни не могат да забравят
Искаш всичко за миг да спре
Но болката ти силна трае векове....
Гледаш отново снимката прашна
помниш картината тъй тъжна и страшна
Но в залеза нежен намираш покой....
мигът на брега сега е само твой
А босите ти съпки утринна роса изпиват
нова причина за живот октриват
всеки лош спомен да затриеш...
себе си отново да откриеш...!
Анкета
