В този нов дуел ... ще валят звезди
Побързайте да си хванете едничка
"Да хванеш падаща звезда със голи длани"
стих №1.
Вечер е - поредната, в която си сама
и покрай тебе е пусто и съвършено безлюдно,
а ти незнайно защо се криеш в обятията на нощта,
отвикнала от мисълта, че няма кой да те види на тъмно.
И вперила тез две зелени вселени в небето,
в черния небосвод, осветен от безброй свтлинки,
ти търсиш с поглед надежда - украса още една за лицето...
Дириш си оправдание да сбъднеш една по една свойте мечти.
Не чакай още! Не виждаш ли онази падаща звезда...?
Върви, хвани я безпощадно с ръцете си опустели...
На твое място и аз ще искам да я задържа,
Дори да станат пепел голите ми длани...
И вперила поглед в нея, чакайки да докосне плътта,
пожелай си смисъл и причини да намериш в нея,
за да сбъднеш и най-нереалната своя мечта...
Успех! За твоето щастие само копнея...
стих №2.
В изкривената реалност на мечтите,
в глухите преспи от стонове и смях,
когато тихичко си капеха лъчите
и слънцето залязваше с грация и фин замах,
аз седях отново на брега, умислена и вяла,
дланите заривах в пясъка
и чаках залеза да си иде и сетне аз да съм...
нимфата безбрежна и самотно бяла...
.........................
И падаща да бъде пак звездата,
да помечтая с мисъл да я стигна
И малката пролука от пламъците на мечтата
да бъде цялата,че да имам сили после да се вдигна.
И истинска да бъде всяка малка болка.
Да почувствам в себе си живота.
Мечтите ми умориха се от толкова тревога,
а аз уморих се да съм все от грешната порода.
И мечтата ми сега е себе си да върна,
да бъда онази дето съм била преди.
Да не пусна мечтите да си тръгнат...
запленени от нечии други...
малко повече мечти...
За тъй ще чакам днес падаща да бъде пак звездата.
Нека ме изгаря, нека имам после рани.
Струва си, да бъде после цяла ми душата...
Ако имам смелостта да хвана падаща звезда с голи длани...