Кажи ми вечер в която не съм!?
Кажи как без теб да живея.
За твойте ласки готов съм, дори и насън!?
Ще дойдеш ли.. чакам, копнея.
Вечерите се загръщат в тъга
и по алеята тихо отминават
загледани в бледа далечна звезда.
Живееш. Без мен. Дали забравяш?
Ще дойда. Но тъмен е прашният път
и призраци от минало бродят,
сменят образи, шепнат ми, после мълчат.
В душата ми е
шальная погода.
Бил си готов даже насън.
Но когато те докосна - изстиваш.
Рушиш се - камбанка с деликатен звън.
Аз идвам, но Ти си отиваш.
Красив стих, Любо
Жалко, че скоро не си писал при нас цели стихотворения
Може би все пак ще го направиш