Дъгично започна денят ми ...
сред палмите меки на своя памук ...
приюти ме луната на няколко светли
изпънати сенки ... лъчисто в капчук ...
Протегнаха цвят ... роди се дъга ...
порочно красива ... цялата в злато ...
след време дъгата намери света ...
на дъгичната обич в топлото лято ...
Потули се слънце ... дъжд заваля ...
Дъгата заплака за своята нежност ...
Тя бе мечтала за друга дъга ...
- споделящи цвят и цяла небесност...
Посрещаше тя луната в залив ...
На тъмните краски стана царица ...
В своята святост душата прошари ...
глас на малка песенна птичка ...
Минаха зими, есени, лято ...
и пролет покрита с росни треви ...
Смили се вселената в тъмното скрита ...
Подари на дъгата свои дъги ...
оставам