В лудост на рими и думи не ритмични,
опитвам се да бъда поетична,
за мене тези повторения са нетипични,
а лудост е в очите ми закичена ...
Очите ми са глухи и неми,
а ушите ми не виждат тези поеми,
лудост е небивалата ми типичност,
с моя дадаизъм привичен.
Уча се да следвам някаква стъпка,
но като, че ли пак я потъпках,
лудост в гърдите ми напира,
да желая да напиша и да пиша,
това са две вселени, които дишат,
едната е в края на моята лудост,
а другата е срещуположна сънувана
будност!