От всичко до тук, като че ли съм най-съгласна с Вапцаров и с това, че маха кавичките..
За мен, за да достигнеш до спокойствието, хармонията и т.н., трябва да преминеш през доста трудности, което значи именно да се пребориш..
Личната борба сама по себе си се осмисля като такава. И то единствено ако води до нещо значимо.. И то пак е в рамките на себе си, дори и да се води от много хора заедно (борбата де)...
Май малко заплетено го написах.. Дано сте ме разбрали.
А, Иннна, защо борбата да е нещо разрушаващо и деградивно? Да, може да има последици за някой друг, но защо да отиваме в "труповете" като крайност... Примерно, най-елементарното, кандидатсване във ВУЗ. Всеки се бори да влезе, ама накрая някой за 2 стотни може да увисне. А ако ти успееш и не ти си този някой, кое е деградивното за теб?
ПП. Да не издребняваме в класирания, сметки и прочие.. Просто пример от реалността.