Нощта протяга костеливи пръсти,
не знам защо, но днес е груба, зла.
Разкъсва дръзко нежните ми чувства,
кръвта изтича в сивата трева.
Дъхът ми се задавя и изстива,
не мога да извикам, нямам глас.
От болката душата ми умира.
Нощта я смачка - недопушен фас.
И като пипала на сепия жестока
в плътта ми отчаяние пълзи.
Ще се удавя в бездната дълбока
на нейните безчувствени очи.
Надменен поглед, дяволски студено
сърцето и отхвърли ме без жал.
Какво и сторих?!-питам се смутено.
Във моето заби ръждив кинжал...
Във мен си ти, убивай ме, нехая...
Аз пак ще те обичам, няма шанс.
И сто пъти да ме убиваш, зная
отново ще възкръсвам с дива страст.