С радост мога да заявя, че дуелирането върви много успешно, так че стигнахме и цифричката 6, а дуела е на тема:
"Скитам се по вълните, по друмища се скиташ ти"
Стих №1
Скиталци сме. Родени различни,
Ти от морската пяна, аз - от мрачният път,
Скиталци сме, вечни, безлични,
без дом, без пристан, без сигурен кът.
По вълните се скитам,
твоят свят аз да видя, безбрежен,
по пътища се луташ,
да видиш моят свят, мрак безнадежден,
А кога ще се срещнем? Дали?
Аз по твоите стъпки напредвам,
ти пак следваш мойте следи,
тиха, и крехка, и бледна...
И въртим се днес ний в кръг,
аз те търся, там, сред вълните...
Ти изтерзана от дългия път,
си се спряла... Забрави за сълзите...
Ще се срещнем нейде отвъд,
пребродили всичко, преборили всички,
ще забравим морета и път,
и души две ще бъдем, различни...
Стих №2
Разхождаш се по прашните си стъпки,
а пътят следите ти крие...
Мокри дири оставям на ум,
а вълните след мене се вият...
Уморени ни водят нозете ни
и се скитат безспирно навън.
Ти минаваш през мен и очите ми,
аз вода ти наливам на сън.
С тебе двама - последните скитници
от пътеките свят си градим...
Всеки опит да срещнем душите си
се превръща във тихи зори.
И мълчат зорите ни, страннико
само мислено пращат си зов,
но го крият пътеки и приливи...
и угасваме с теб без любов.
Уморени от толкова лутане
ще се срещнем ли двама след време,
че пътеки не срещат море,
а водата без тебе немее...