Измъчваш, изстискваш ,
а после изхвърляш
душата на вятъра.
После пак я прибираш.
Въртиш омагъосани кръгове,
забиваш надолу, навътре
ножове безбройни ...
Потъваш надолу
без грижа за "горе",
а после крясък надаваш
до Бога с надежда -
драпаш нагоре ...
Объркана в хаос ,
не виждаш посока ...
а Пътят е толкова близо!