Защо към нищото ръцете някога протягах?

[иринка]

От дъх на дъх изпивах твойте устни.
От огън в огън те изпепелявах
Пристъпвах клетвите със стъпки дръзки.
От дума в дума те предавах
От сълзи в сълзи те изплаквах.
От ден във ден те мразих,ненавиждах.
От грешка в грешка те натяквах
и после чуждите очи те виждах...
От път във път се лутах раздвоена.
От чувство в друго чувство се пренасях.
Съмненията ми се вливаха в съмнения
Понасях удари.И безразличието ти понасях.

От стъпка в стъпка се изгубих.
От бяг във бяг от теб избягах.
Изгоних се.И тебе те прокудих.
Защо към нищото ръцете някога протягах?

[ilusia]

Прекрасно е ... наистина много

[elf`s_soul]

От път във път се лутах раздвоена.
От чувство в друго чувство се пренасях.
Съмненията ми се вливаха в съмнения
Понасях удари.И безразличието ти понасях.

[heart__] [heart__] [heart__]

Ех, моята кака Ире какви стихове пише само .. :) Бурни аплодисменти в твоя чест :)

[иринка]

Прекрасно е ... наистина много

Радвам се,че така мислиш,мило! Благодаря! [kisss]

[иринка]

[heart__] [heart__] [heart__]

Ех, моята кака Ире какви стихове пише само .. :) Бурни аплодисменти в твоя чест :)

Ех ,твоята кака Ире,как се изчерви само....
Благодаря ти,мило мое! [gu6]