Имах аз едно магаре ...
То се казваше Дарина ...
И сега за мойто Даре ...
Ще разкажа аз във рима ...
Тя красива много беше ...
С дълги , клепнали уши ...
Там на двора си пасеше ...
Съвършена беше тя почти ...
С козина като среброто сива ...
С топли , мънички очи ...
Беше толкова красива ...
И щастлива беше тя ... почти ...
Мъж си нямаше Дарина ...
И деца - самотна беше ...
И под тази ярка месечина ...
Все самотна си пасеше ...
Тръгнах аз за друго село ...
На Дарина мъж да диря ...
И намерих аз магаре смело ...
Плуваше си то във вира ...
Взех го мигом с мен във нас ...
И Дарина щом видя ...
Подлудено то от страст ...
Дарето отзад подпря ...
Клатеше я толкоз време ...
То любов не беше , чудо ...
Мойто Даре взе да дреме ...
Ала другото си беше лудо ...
Любеше я толкоз жадно ...
Ала падна моята Дарина ...
И от толкоз секс навярно ...
Се спомина тя , почина ...