Автор Тема: Тъгата, без която (не)можем...  (Прочетена 3194 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Тъгата, без която (не)можем...
« -: Декември 13, 2005, 12:40:27 pm »
Имам чувството, че искаме го или не, много от нас са пристрастени към тъгата и затова ми хрумва идеята, както има теми за любов и др. такива, защо не се опитаме да си напишем едно дъъъъъълго стихотворение, посветено на тъгата.Може пък като опишем как се чувстваме, когато ни е тъжно да се преборим и освободим от нея?!
Е, аз започвам....Ако искате, присъединете се...
Опишете в стих вашата тъга...

Тъгата е жестока богиня,
красива е, но е и много гадна,
умилква ти се като слугиня,
после ти става господарка хладна.

Неусетно сам  всичко и даваш,
като опиат те пристрастява.
Не се и питаш защо се оставяш,
отравя те и те опиянява...









,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен ranenia skorpion

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1455
Re: Тъгата, без която (не)можем...
« Отговор #1 -: Декември 13, 2005, 13:14:14 pm »
Тя щастието властно на талази...
от доброто ти сърце  осмуква...
научава го единствено да мрази,
мечтите вътре с радост стъпква...!!!


И чувстваш се, нали, някак си обсебен...
от тъгата ,която да бъдеш те обучи....
чужд,сред свои. Вече непотребен...
иска ти се всичко да приключи...









« Последна редакция: Декември 13, 2005, 16:05:44 pm от Gentiana »
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Неактивен Danek

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 58
  • Пол: Мъж
  • А ... русалкааааа
Re: Тъгата, без която (не)можем...
« Отговор #2 -: Декември 13, 2005, 14:28:41 pm »

Тъгата... ти ли я измисли?
Тъгата... тез тъжни мисли.
Тъгата... стягаща сърцето.
Тъгата... впита във лицето.
Тъгата... кара ме да плача.
Тъгата... тя ми е палача.
Тъгата... сянката ми вечна.
Тъгата... близка и далечна.
Тъгата... вечно във душата.
За бога, ти си ми тъгата!
"Sometimes the heart sees what is invisible to the eye."

Неактивен hide`and`seek

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 455
  • Пол: Жена
  • My reflection isn't me...
Re: Тъгата, без която (не)можем...
« Отговор #3 -: Декември 14, 2005, 00:24:08 am »
И лягаш уморено в топлите й длани-
тъгата ти от щастието ще те брани,
така привикваш с нея,че я заобичваш,
щастлив си с тази сладка болка,даже да отричаш.

Боиш се да обичаш и намрази,
страхуваш се да те обичат-тъгата ти от обич ще те пази,
почувставй как така те завладява-
отпий от чашата на сладката забрава...
...Да станат златни в тишината
най-простите човешkи думи,
които знае тоя свят...

Angel Soul

  • Гост
Re: Тъгата, без която (не)можем...
« Отговор #4 -: Декември 14, 2005, 00:48:54 am »
Ето нещо, което написах преди няколко дни ...

Не, нее... не ми говори сега за тъга!
Аз искам да съм щастлива сега!
Виж колко е хубаво ...
Разпилени цветове
се гонят и разливат
от смях ...
Златожълти лъчи
обливат тревите,
повети от вятъра ...
А аз съм безмерно щастлива!
Душата ми е пупурна ...
виждаш ли? -
Пурпурна!
И безброй пеперуди
черпят сладост
от тази хармония...

Не, не ми говори сега за тъга...
Нека просто бъда щастлива!

Неактивен waitshark

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1190
  • Пол: Мъж
  • Мъж без жена е като врат, който не се схваща
Re: Тъгата, без която (не)можем...
« Отговор #5 -: Декември 14, 2005, 13:33:31 pm »
 [molitva] [not fair] [reevvv] [pisna miii] [aaaaaaaaaa] [reeeev]
ТЪГА- НА КОГО ПРИТРЯБВАЛА Е ТЯ?
                     В САМОТНА, МРАЧНА ВЕЧЕР, СЕДЕЙКИ САМ,
                     МРАЧЕН И УНИЛ СЕ ЧУДИШ ЗА ТОВА,
                     НО ТЯ ПО- СВОЕМУ КРАСИВА ШЕПНЕ
                     ПАК, ЧЕ УТРЕ ЩЕ СИ ДРУГ.
                     ЗА ХОРА БЛИЗКИ И ДАЛЕЧНИ,
                     ЗА НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ,
                     ЗА РАЗБИТИТЕ СЪРЦА
                     ДОРИ И ТЪЖЕН ДА СИ ТИ,
                     ЩЕ СЕ УСМИХНЕШ ПАК.
                     ЗНАЙ ГО ТИ,С УСМИВКА ПО- СЪРДЕЧНА И ОТ
                     БУРЯ ОГНЕНО МЕТЕЖНА,
                     НО НЕДЕЙ ТЪЖИ,
                     А БЛИЗЪК ТВОЙ ЧОВЕК СИ НАМЕРИ
                     И ХУБАВО СИ ПОПЛАЧИ
          И ЩАСТИЕТО ЩЕ НАМЕРИШ ТИ
« Последна редакция: Декември 14, 2005, 14:05:04 pm от Gentiana »

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Тъгата, без която (не)можем...
« Отговор #6 -: Декември 14, 2005, 18:46:58 pm »
По стъклата на времето,
се стичат капки синя тъга...
Цъфтят рози по хребета
на нова, неизживяна мечта.
Нямам чадър, а и не искам
от нея да се пазя...Интересно е.
Нека цялата да съм мокра,
сълзи и тъга в едно...Късно е...
Тъгата винаги боли и ни наранява,
може би затова безсилни сме
и покорно и се оставяме.
Докога и защо всъщност?!...
Ех, не трябва да и прощаваме!

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен tuik

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 825
  • Пол: Мъж
Re: Тъгата, без която (не)можем...
« Отговор #7 -: Декември 14, 2005, 20:12:55 pm »
А какво е тъгата
гъста мъгла
обграждаща нежно ранена душа,
самотно предателство
на човека към себе си

А какво е тъгата
усещане тягосно,
изгубена вяра,
поглед назад
към изгубено щастие

А какво е тъгата
миг на съзнаване,
убийствена болка,
страшно признание,
път водещ към теб

А какво е тъгата
гъста мъгла,
но мъглата е временна
мъглата се вдига,
за да погледнеш напред
към нови мечти...
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Неактивен waitshark

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1190
  • Пол: Мъж
  • Мъж без жена е като врат, който не се схваща
Re: Тъгата, без която (не)можем...
« Отговор #8 -: Декември 15, 2005, 10:00:27 am »
                 в тъгата бавно се потапям,мислейки за отминалите дни
                                за грешките ми злобни за наранените сърца
                                но в мъглата гъста светъл лъч пътя си пробива
                                с надежда подкрепен и екипиран  с усмивка лъчезарна
                                да тъгата ме налегна но се чувствам изцелен
                                спомените ме връхлитат за отминалите дни
                                тъгата прави тя човека истински щастлив
                                напомняйки му за красотата на деня
                                без нея надали ще можем да го разберем
                                че красотата е във всичко което ни заобикаля
                                от врабчето сгушило се от студа
                                през дървото борещо се за пролетта
                                до лятото изпълнено с надежда нова
« Последна редакция: Декември 15, 2005, 12:23:32 pm от Gentiana »

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: Тъгата, без която (не)можем...
« Отговор #9 -: Декември 25, 2005, 14:51:05 pm »
Тъгата...
Не винаги от чужд поглед долита при нас.
Съдбата...
За грешния ми полет виновен съм аз.
Вината...
Която толкова искам да позная...
Земята...
По която тъпча и нехая...
Вратата...
Зад нея се крие добрия човек...
Стъпалата...
Не ще изкача дори и след век...
Цветята...
Там са.Но така безцветни...
Времената...
Превръщат ги в надежди мимолетни...
Звездата...
Искам да достигна до нея...
Вълната...
Люлее и други край кея...
Звездата...
Знам,че там ще се сгрея...
Времената...
Ме все по далече отпращат...
Цветята...
В душата прах хващат...
Стъпалата...
Все по-дълги изглеждат...
Вратата...
До нея не ще ме извеждат...
Земята...
По дяволите! Защо с очакване ме гледа ?
Вината...
По дяволите! Защо толкова е бледа ?
Съдбата...
По дяволите! Не съществува!
Тъгата...
По дяволите! Искам безкрайно да я чувам!

А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Тъгата, без която (не)можем...
« Отговор #10 -: Май 01, 2010, 21:58:10 pm »

и пак за нея  :) [cheers]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Тъгата, без която (не)можем...
« Отговор #11 -: Февруари 25, 2012, 17:25:11 pm »

Тъгата... ти ли я измисли?
Тъгата... тез тъжни мисли.
Тъгата... стягаща сърцето.
Тъгата... впита във лицето.
Тъгата... кара ме да плача.
Тъгата... тя ми е палача.
Тъгата... сянката ми вечна.
Тъгата... близка и далечна.
Тъгата... вечно във душата.
За бога, ти си ми тъгата!

красиво  [inlovee]
жалко, че отдавна не си писал при нас, Дани [evil]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.