Имам чувството, че искаме го или не, много от нас са пристрастени към тъгата и затова ми хрумва идеята, както има теми за любов и др. такива, защо не се опитаме да си напишем едно дъъъъъълго стихотворение, посветено на тъгата.Може пък като опишем как се чувстваме, когато ни е тъжно да се преборим и освободим от нея?!
Е, аз започвам....Ако искате, присъединете се...
Опишете в стих вашата тъга...
Тъгата е жестока богиня,
красива е, но е и много гадна,
умилква ти се като слугиня,
после ти става господарка хладна.
Неусетно сам всичко и даваш,
като опиат те пристрастява.
Не се и питаш защо се оставяш,
отравя те и те опиянява...