Ръцете ти върху клавишите лежат.
Пианото мълчи. Луната грее
зад тюлени завеси. Всички спят.
Душата ти за музика копнее.
Докосвайки ги нежно ще родиш
соната от копнежи и надежди.
Свири, преди клавиш бял да строшиш
със удар непремерен. Сгърчил вежди
от болка и от лудост ще крещиш,
ще молиш музиката цял да те изпълва.
Красива нощ. Луната - блед фетиш.
Тя чувствата ти страстни днес погълва.
Не искам... Не, не спирай! С дива страст
свири финалната, убийствена кантата.
Предадена във нежната ти власт,
отпускам се в ръцете на тъгата.
