В този живот ще те търпя неистово,
само правото си да извоювам -
в другия дано до мене да не бъдеш...
Нека те дадат на някоя друга.
Друга разкъсвай със дива ревност ти,
живота и програмирай и управлявай,
казвай и колко е долна и нечиста,
мен да ме пратят някъде другаде.
В този живот съм ти почти собственост...
Какво пък - нищо няма да кажа...
Явно някъде яко съм се издънила,
щом Бог така ме наказа,
изпречвайки те на пътя ми.
Избрах те сред добрите и кротките.
С теб - тежкар и властелин на силата
душата си хвърлих на котките
и години толкова
парче по парче се къса,
а все недоразкъсана остава.
Колко още ще ме мъчиш...не знам,
а и не ми пука, честно казано.
Всичко мога и ще понасям,
само дано там, след прага
чакат ни различни влакове -
все ми е едно моят
нагоре или надолу е,
само да е в обратна посока на твоя.
Чу ли ме, Господи... и разбра ли ме?!
Мисли му, ако пак ме събереш със тоя...!!!
