Тази нощ е безумно красива,
уж е зима, но го няма снегът.
Цвят индигов-така и отива.
В далечината звездите цъфтят.
Искам нещо във мен да се сепне,
да ме стопли, да пее, искри...
Но е тихо и нищо не трепва...
Уморена душата мълчи.
Тази нощ е безумно красива,
но е тягостно чувството в мен.
Колко пъти сама се убивах,
падах, търсих жар в айсберг студен.
Замразявах крилете на птици
и се къпах във ледни води.
Бели мечки, пингвини...стотици
мъртви мои, нещастни мечти.
Тази нощ е безумно красива,
декемврийски, измамен мираж,
в който аз съм жена-самодива,
елфи сладки са мой антураж.
Искам сняг да вали, да затрупа
всичко грозно в душата, да спре
тази дълга агония тъпа,
корозираща тъжно сърце.