Остави ми отворен прозореца.
Този свят ме мори... Ще умра.
Вън е тихо. По пустите улици
скита само бездомна тъга.
Остави го отворен - послушай ме,
че неволно ти сам ме душиш
с твойта ревност безумна. Излишно е.
Не разбираш. Не спираш. Рушиш.
Остави ми вратичка в душата си -
наранена, безпомощна, зла
и в мига, в който вляза ти, може би
ще отърсиш от тебе страха...
Този страх, който трови живота ни,
че единствен не си в моя ден.
Няма обич без вяра. Повярвай ми!
Не затваряй вратата пред мен!