Ще се родиш във декемврийска нощ,
когато звездопад ще стресне мрака.
Ще бъдеш мъничък и нежен, Боже наш,
човечеството дълго тебе чака.
Войни и болка, гняв натрупан, страх
белязваха земята ни със кърви,
с бразди от мъка,тиня, пясък, прах,
до онзи вопъл, съдбоносен първи.
Очичките ти носят светлина,
която ме пречиства, вдъхновява,
да се засрамя от дребнавата тъга,
която стине в мен и ме отравя.
Красиво бебе, крехко като цвят
на бяло цвете,музика и радост.
Покланям се пред твоя поглед свят,
предпазващ ме от всяка светска гадост.
Блажена майка ти, пречиста и добра,
създала светлина, дете- икона.
Във този свят на страшна самота,
целувам и ръка...Жена...Мадона.
Ще се родиш и пак ще ме спасиш
от мен самата и от всичко черно,
което ме тормози- зъл фетиш.
Защото всичко писано е вярно.