Камбанки в мисълта ми днес звънят,
вали красиво, тъжното затрупва.
Кокичета в умората цъфтят,
от този аромат дъхът изтръпва.
Въртях се в кръг-объркана и зла.
Дори се мразех, много, много време.
Не искам вече, искам светлина.
Не се предавам, дявол да го вземе!
Отново се завръщам в своя свят,
напуснат неразумно, безразсъдно.
Снежинки нежни в чувствата валят.
За тази красота така съм гладна.
Декември е, очаквам празник бял.
Ще се роди и в мене Бог навярно.
В душата му ще вляза. Засиял,
там чака стих лечебен. Всичко черно
ще изтече, ще се пречистя, ще простя.
Със себе си ще се смиря,знам, трябва...
По Коледа се случват чудеса.
И нова радост,нов копнеж ни грабват.