Измамно слънце

[Gentiana]

Красиво цвете с нежен аромат
в душата ми повяхва и умира
илюзията ми за вечност. В тъжен свят
се скитат спомените. Място не намират.
Загърнати във тоги от печал
съдии са ми минали химери.
Душа-дете...Прикривам оцелял
греховен идол, да не го намерят.
Езичница съм. Слънцето е бог,
на който всичко посветих... Защо ли?!
Измамно слънце. И горчив урок.
Напразно плаках и напразно молих.
То нищо ми не даде. Не прости.
Изпепели и сетната надежда.
Руини от почернени мечти
срутиха се...Това бе неизбежно.
Но може би така е по-добре.
Днес знам, че глупаво е да се молиш
на бог с жестоко, ледено сърце.
Душата си до кокал ще оголиш.
Обличам ризата на грешница. Ще дам
последната си капка кръв на мрака,
да изгради сред пущинака моя храм
и след смъртта ми кротко да ме чака.

[sadness_MASTER]

душата си на мрака не оставяй
на злото в тебе вина прощавай
загърната във светлина от слънце
в сърцето си посей на щастието зрънце
детето в теб-усмивката му нека грее
да влезе в твоя храм,завинаги там нека си живее

[Gentiana]

Ще си живее-храмът дом е негов,
там няма болка, няма самота.
Във студ и мраз и в лятна жарка жега
покой намира слънчева душа.
А мракът не е страшен, той е нежен,
лекува раните ми, носи светлина
на лунни сенки. Всичко неизбежно
в прегръдките му аз ще понеса.

[andromeda]

Тъмнината в себе си ти недей мрази,
тя убежище е, кръв по-черна от нощта.
И тупти сърце в нея скрито, пази,
душа по-светла от деня.
Там в храма на изубените мечти дете,
от бога надарено с усмивка блага спи,
спи, сънува безкрайното небе,
и ангел бял над него бди.
Не си сама, с тебе е слънцето горещо,
скрито зад прах и облък от лъжи,
повярвай в него, повярвай в нещо,
и ще видиш-надеждата от пепелта ще се възроди...