Ръцете ми са струни на китара
и с тях ще се опитам да създам
мелодия-забравена и стара
от пергамент, намерен в древен храм.
Там думите са нетърпимо нежни
и всяка буква с цвят на прясна кръв.,
Когато си ги шепнеш неизбежно
очите плачат. Сякаш ласка-стръв
заложило е времето коварно
и няма начин да и устоиш.
Ще се подхлъзнеш.Чувство антикварно
в душата си ти сам ще възкресиш.
Ще пеят птици, ручеи ще бликат,
ще страдаш лудо, лудо ще обичаш,
в пробойни ще нахлува в теб светликът
на страст безумна.Заслепен ще сричаш
слова на непознат за теб език.
Ще го разбираш, няма да се питаш
защо го знаеш.В час за всички пик
червени рози с буквите ще сплиташ
и сам прехласнат дълго ще кървиш.
Ръцете ми са струни на китара.
Свири със мен,бъди ми свят фетиш.
Ще се стопя с вечерната омара,
от мойта музика не можеш да заспиш.
И няма начин, трябва да създаваш
религия за всички по света,
която да преписваш и раздаваш
на наранените, объркани сърца.
Да бъдем чисти, да сме малко луди,
обичайки,прощавайки - така
във този свят на догми и заблуди
ще победи доброто... Любовта.
