Гледам из квартала крачат -
стройни, хубави момци.
Някой любят, други плачат
трети пък крадат пари.
Викам я да взема някой
вече аз да избера
да стана нечия невеста,
да има мъж до мен в нощта.
Да ме гали, да ми хърка,
да си пръцка щом заспи.
Като коте да ми мърка
да ме люби до зори.
Ала все не си харесвам
няма никъв кът за мен.
Все надути без покритие
се мотаят всеки ден.
Викам "да му се не види"
ще си мра без мъж, сама.
По-добре сама да движа -
що ли ми е любовта?
