Душата ми на кучетата хвърли.
Не се обърна, ледена съдба.
Погреба ме в реалност - едногърба
камила сред пустиня от тъга.
Но аз не съм пустинна орхидея
и лесно няма днес да прецъфтя.
Миражите се сбъдват и немее
палачът, недочакал да платя.
Не съм светица, но не съм и грешна.
Молитва съм в устата на дете.
И дяволът ме шепне - тихо, нежно.
Затрогнах дяволското му сърце.
На прилепи душите укротявах.
Кървяха дълго в моите ръце.
До съмнало се гърчих, полудявах...
и чаках нещо в мене да умре.
Във свят на нетърпимост и омраза
ще бъда бяла до последен дъх,
защото някой трябва да опази
на любовта живеца.Сляп и глух
препъват се във мрежите на мрака.
Боли от всяка дума.Ще простя.
Спокойна съм и знам че ще дочакам
мига, във който всички ще спася.
И после ще си ида укротена,
ще си почине неразумният ми нрав.
Било е писано да се роди във мене
религия на свят с нечиста кръв.
Ще я пречистя с нежното си тяло
и бели лилии наместо татул див
ще осветят зората- огледало
на нов живот-пречистен и красив.