Автор Тема: Да пишем правилно - уроци  (Прочетена 38247 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3731
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Да пишем правилно - уроци
« -: Август 02, 2007, 23:28:40 pm »
Тази тема е взаимствана от друг форум, но мисля, че е нужно да я въведем и тук. Който желае, може да пуска кратки правила относо правописа







Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3731
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #1 -: Август 02, 2007, 23:41:14 pm »
                   Пълен член

Стандартна дефиниция



Подлогът и подложното сказуемно определение в едно изречение (именната част на съставното именно сказуемо) трябва да се членуват с пълен член.




Определяне на подлога



Подлог се нарича вършителят на действието от граматична гледна точка.

В повечето случаи е доста лесно да се определи подлогът, но понякога това може да бъде доста трудно. В следните изречения лесно може да се обърка вършителят на действието:

    * Обектът се охранява. (А не грешното „Обекта се охранява“.)
    * Магазинът е затворен. (А не грешното „Магазина е затворен“.)

Тук грешката се предизвиква най-често от това, че е употребен страдателен залог. Това води до заблудата, че в изречението лиспва подлог. Подлог в този случай е не логическият вършител на действието, а граматичният. Това е магазинът или обектът.




Управляване на сказуемото


Съществува следното правило: подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако се промени подлогът, се променя и сказуемото. Ето как изглеждат горните изречения, ако съществителното е в множествено число:

    * Обектите се охраняват.
    * Магазините са затворени.
    * Охраняват ли се обектите?
    * Затворени ли са магазините?

Вижда се, че за да имат смисъл изреченията, е нужно да се промени спрежението на глаголите, което показва, че съществителните играят ролята на подлози.




Проба с той/ него

За да се определи дали дадена дума е подлог, се заменя въпросната дума с лично местоимение. Ако пасва „той“, значи думата е подлог, пишем пълен член. Ако езиковият усет подсказва „него“ или „нему“ („на него“), значи думата не е подлог, пишем кратък член.

Проверка с горните изречения:

    * Той (обектът) се охранява.
    * Той (магазинът) е затворен.
    * Охранява ли се той (обектът)?
    * Затворен ли е той (магазинът)?



Сказуемно определение


Сказуемното определение е качество или характеристика на подлога. Съставното именно сказуемо определя подлога чрез име и спомагателен глагол.

За пример със сказуемно определение може да се вземе следното изречение:

    * Магазинът за обувки е най-големият обект в безистена.

„Магазинът“ е подлогът, а „най-големият обект“ е сказуемното определение.




Специфична употреба


При въпросителни изречения правилото за членуване е същото:

    * Охранява ли се обектът? (А не „Охранява ли се обекта?“)
    * Затворен ли е магазинът? (А не „Затворен ли е магазина?“)

    * С пълен член се членуват имената от мъжки род в заглавия на книги, филми и др. – когато се срещат самостоятелно, например: Рибният буквар, Храбрият оловен войник, Железният светилник, Последният мохикан, Кръстникът.
    * С кратка членна форма се членуват съществителните имена от мъжки род, когато те представляват прякори и прозвища на лица, например:

          - Добрутро, Калмук! - поздрави го Котомана, макар че беше надвечер.
          Калмука не погледна него, а Матаке и рече:
          - Добре дошел, гостенино! - и пак поглади брадата си. (Йордан Йовков, Вечери в Антимовския хан, Баща и син)

    * С кратка членна форма се членуват географски имена от типа на Хисаря, Предела, Леденика.


Източник : Уикипедия
« Последна редакция: Август 02, 2007, 23:43:38 pm от `Fallen_Angel` »
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #2 -: Август 03, 2007, 11:28:15 am »
Идята много ми харесва. Това е една много полезна и смислена тема. Дано има голяма посещаемост и спомогне качеството и нивото на правопис сред форумците да бъде повишено.


Нейно нищожество - Запетайката!

Различните функции на запетайката

Изпускаме или бъркаме място на запетайките, защото не знаем, че те изпълняват не една, ами цели две правописни функции в изречението:

1. разделителна − за разделяне на точно определени части на простото изречение (което може да бъде самостойно или част от друго по-дълго изречение) и за разделяне на някои повторени части в сложното изречение.

2. ограждаща − в простото, за ограждане на определени думи и изрази; в сложното − за маркиране на границите на всяко едно просто изречение в състава му.

Бъркаме много по-лесно ограждащите запетайки (наричани също "скобни"), като обикновено първата слагаме пред някоя сигнална дума, но пропускаме да сложим втората. В действителност е редно да мислим за запетайки около и между, а не пред разни думи или изрази.

За правилното използване на запетайките е абсолютно задължително прецизното (раз)познаване на всички части на изречението и квалифицирането им като "изискващи" или "неизискващи ограждане". Това разпознаване е операцията, която усложнява нещата най-много от всичко и която изисква познаването на тези повече от 40 сложни граматични понятия. Избирай сам дали и доколко ти е нужно всичко това.

... , но ако вали ... Без запетайка пред ако.

Изречението е    Ася обикновено се разхожда в неделя но ако вали дъжд, си остава вкъщи.   
Положението е деликатно, да видим защо:

I.   Изречението е сложно и е съставено от три прости изречения:

Ася обикновено се разхожда в неделя.

(Но) Ася си остава вкъщи.

(Ако) вали дъжд.

Бих могъл да го разглеждам като две самостоятелни (експертите казват "самостойни") изречения, първото от които е просто, а второто − друго сложно изречение:

 Ася обикновено се разхожда в неделя.

Но  ако вали дъжд, Ася си остава вкъщи.                или
   Но Ася си остава вкъщи, ако вали дъжд.
II.  Ако вали дъжд е едно подчинено обстоятелствено изречение, въведено с подчинителния съюз ако, значи е редно е да го оградим със запетайки. Първата от тях трябва да поставим пред съюза ако.

Забелязваш колко е подвижно маркираното с      изречение. То може да седи в началото, в края и дори по средата на изречение номер 2. Важното е да е оградено винаги със запетайки!

III. (Включваме в играта но-то.) В случаите, в които маркираното с      подчинено изречение е долепено до кратък неударен съюз (като моето но), запетайка между съюза и подчиненото изречение не се поставя.

Правило

Между два кратки, неударени съюза запетая не се поставя.

... как се издава книга ...  Без запетайка пред как.

Изречението е    Аз зная как се издава книга.   

Как въвежда един специален вид подчинено допълнително изречение в състава на сложното - косвен (непряк или бивш) въпрос.

Правило
 Пред косвен въпрос запетайка не се пише.

... , в случай че ...     Със запетайка пред целия израз, а не непосредствено пред че.

Изречението е Обръщам ти внимание, в случай  че не забелязваш промените.
В случай че въвежда ново подчинено обстоятелствено изречение (маркираното   така   ) в състава на сложното, което трябва да оградим с ограждащи запетайки.

В случай че е съюз-сигнален израз, равностоен на съюза ако, пред който пишем първата от двете ограждащи запетайки.
В моето изречение, краят на подчиненото изречение съвпада с края на цялото сложно изречение. Точката слага край и на едното, и на другото, и естествено не мога да накачуля запетайка върху точката. Но ако изречението ми беше по-дълго, трябваше да се погрижа и за втората ограждаща запетайка в края на подчиненото изречение:

Обръщам ти внимание, в случай че не забелязваш промените , за да не продължаваш в същия стил.

Забележи как подчиненото изречение мени безпроблемно позицията си в рамките на сложното изречение:

Обръщам ти внимание, в случай че не забелязваш промените.

В случай че не забелязваш промените,  ти обръщам внимание, за да не продължаваш в същия стил.

Важното е да е винаги оградено!


... , но както винаги, чета ... /в За пътя към прозрението/: Без запетайка между но и както винаги (независимо че както винаги е вметнат израз, който принципно се огражда със запетайки).

Изречението е Нямам много време за четене но както винаги, чета по няколко книги.

Положението е деликатно, да видим защо:

I.   Изречението е сложно и е съставено от две "равноправни" прости изречения: 1. Нямам много време за четене и 2. но както винаги, чета по няколко книги.

II.  Второто просто изречение е въведено със съчинителния съюз но, значи е редно е да го оградим със запетайки, като първата от тях поставим пред съюза но.

III. Във второто просто изречение имаме вметнати думи (маркираното   така  ), които по правило се ограждат със запетайки.

Следвайки вярно горните правила, бях поставил една запетайка и след но-то (Нямам много време за четене, но, както винаги, чета по няколко книги.), но допусках грешка.

Правилото гласи:

Когато вметнатите думи са долепени до кратък съюз, запетайка между съюза и вметнатите думи не се пише.


Ето едно допълнително усложнение: когато "вметнати" са думи и къси изрази от рода на обаче, например, да кажем, според мен, по мое мнение, надявам се, струва ми се, напротив, обратно, от една страна, може би, наистина, следователно, значи, вероятно, навярно, по всяка вероятност, по такъв начин, като че ли, всъщност, сякаш, очевидно; когато те са в началото на изречението и играят ролята на просто пояснение, те не нарушават интонацията на изказването и не се формират като вметнати − следователно не се отделят със запетаи.



Опит за обобщение на правилата за ОГРАЖДАНЕ НА ВМЕТНАТИ ДУМИ И ИЗРАЗИ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

1а. По правило трябва да ги ограждаме със запетайки.

1б. Но ако следват плътно един кратък, неударен, изискващ запетая съюз, между тях и съюза запетайка не се пише. Вместо това, първата от ограждащите запетайки слагаме пред съюза (понеже въвежда ново просто изречение!), а втората в края на вметнатите думи.

2. Ако са от типа на обаче − къси, неударени смислово и играещи ролята на просто пояснение думи, - не трябва изобщо да ги ограждаме със запетайки. Естествено, това важи и в случаите, когато следват плътно един съюз.    Примери са ... , но за жалост това не стига ... / ... и като че ли имаше право ... / ... но според мен бъркаше ...




Изречението е Няма как да си здрав ако се оплакваш.

Първоначално го бях написал грешно − без запетайка пред ако,− защото не си давах сметка, че съюзът ако въвежда едно подчинено обстоятелствено изречение (маркираното с      ) в състава на сложното. Не знаех следното ...

Правило

Едно просто подчинено обстоятелствено изречение в състава на сложното се огражда с ограждащи запетаи. Първата от ограждащите запетаи е непосредствено пред въвеждащия съюз, местоимение или наречие. Ако го предхожда друг съюз, запетайката се "подхлъзва" пред първия съюз.

Ако подчиненото обстоятелствено изречение е след главното изречение и е въведено със:

а) съюзите: само, едва, чак, даже;

б) уточняващите наречия: единствено, именно, тъкмо, много, малко, или

в) отрицателната частица не

... между него и главното изречение запетая не се пише.

Ако подчиненото обстоятелствено изречение е след главното и е въведено със съюза да, употребен в смисъл на за да или ако, пред него се пише запетая.


С две думи, ако е дума подсказваща съществуването на едно подчинено обстоятелствено изречение, което най-вероятно трябва да оградя със запетайки, то трябва да бъде оградено независимо дали е в началото, в края или в средата на сложното изречение.

Няма как да си здрав, ако се оплакваш.

Ако се оплакваш, няма как да си здрав.

Когато си сам в планината, ако се оплакваш, няма кой да те чуе.

 
Въпреки че е сложен съюз, произлизащ от простия че.

Пред съюза че и пред произлизащите от него сложни съюзи като:

макар че, така че*, тъй че*, сякаш че, само че, независимо че, добре че, затова че, в случай че, при условие че, при все че, освен че, в смисъл че, поради това че, като че, като че ли, благодарение на това че, добре че, вярно че, все едно че, още повече че, по причина че, поради причината че

... по правило се пише запетая, понеже въвеждат едно подчинено допълнително изречение (маркираното    така    по-долу) в състава на сложното.

пример:

Отивам на кино, въпреки че ми се спи.

Слагаме запетаята пред съюза, който въвежда едно подчинено допълнително изречение в състава на сложното. (Казваме, че съюзът че е подчинителен съюз − свързва две прости изречения, от които едното пояснява другото.)

Внимание! Не бива да забравяме втората от ограждащите запетаи!
Това не се налага в случаите, в които подчиненото изречение − това за ограждане − се намира в самия край на сложното изречение.

Очевидно правилото, набивано ни в главите от учителката по български език някъде към 6-7-ми клас, че пред че винаги се пише запетайка, Е НЕВЯРНО.

Внимание също на запетаята в случаите мисля, че ...; вярвам, че ...; смятам, че ... и т.н.! В тези случаи нямаме сложен съюз, а просто преход към следващото подчинено допълнително изречение.

така, че ...: Запетайка е пред че, а не пред цялото така че.

Първоначално я бях написал грешно − пред така че,− понеже бях приложил следното ...
Правило

Едно просто подчинено допълнително изречение в състава на сложното се огражда с ... ограждащи запетаи. Когато простото изречение (маркираното   така    ) е въведено със сложен съюз с участието на че, първата от ограждащите запетаи се поставя пред сложния съюз.

Изречението е Нека да стимулираме талантите така че да израстват истински лидери. Тук така че НЕ Е сложен съюз! Така и че са си съвсем самостоятелни. Тук така означава по такъв начин.

Както виждаш, положението е много деликатно − пред така че принципно запетая се пише, но в този случай НЕ.

 Така че желая ли ... : Без запетайка пред че и без запетайка след Така че.

Изречението е Така че желая ли хората да ме четат, трябва да пиша правилно.

Така че е в началото на изречението. Тук то не е сложен съюз, ами вметнат израз, с който започва изречението.

Правило
Не пишем запетайка пред вметнати думи и къси изрази като обаче, например, да кажем, според мен, по мое мнение, надявам се, струва ми се, напротив, обратно, от една страна, може би, наистина, следователно, значи, вероятно, навярно, по всяка вероятност, по такъв начин, като че ли, всъщност, сякаш, очевидно в случаите, в които играят роля на просто пояснение. Когато са в началото на изречението, те не нарушават интонацията на изказването и не се формират като вметнати. Следователно не се отделят със запетаи.
Моето така че е равносилно на значи, в началото на изречението и не нарушава интонационно фразата, следователно ... никакви запетайки.

 

... , поради причината че ... /в старата версия на увода на тази секция/: Запетайката пред поради, а не пред че.

Изречението е Бъркаме място на запетайките поради причината че те изпълняват две функции.

Въпросният израз играе ролята на защото (местоименно наречие за причина), което въвежда едно подчинено обстоятелствено изречение (маркирано  така    ) в състава на сложното.

Правило

Едно подчинено обстоятелствено изречение, в състава на сложното, се отделя от главното изречение с ограждащи запетаи. Първата от ограждащите запетаи е непосредствено пред въвеждащите местоимения или местоименни наречия. Ако те са предхождани от съюз, запетайката се "подхлъзва" пред съюза.


... причините, поради които : Запетайката пред поради не пред които.

Цялото изречение звучи така: Не ми бяха понятни причините поради които трябваше да подчертавам подлозите така. Ограждам простото (подчинено определително) изречение (маркираното   така ) в състава на сложното.

Правило

Едно подчинено определително изречение, в състава на сложното, се отделя от главното изречение с ограждащи запетаи. Първата от ограждащите запетаи е непосредствено пред въвеждащите местоимения или местоименни наречия. Ако те са предхождани от съюз, запетайката се "подхлъзва" пред съюза.


нямaм време, да те слушам ! : Със запетайка пред съюза да. Тя е първата от ограждащите запетайки около едно подчинено обстоятелствено изречение (маркираните   така   думи по-долу) в състава на сложното.

По принцип съюзът да въвежда едно подчинено подложно изречение в състава на сложното и пред него запетайка не се пише. Но има случаи, като този тук, в които да играе роля на друг съюз или съюзна дума, изискващ запетайка:  да означава в което.

За илюстрация, 2-те изречения:

Дай ми желанията си в писмена форма, че нямам време, да те слушам.

Дай ми желанията си в писмена форма, че нямам време, в което да те слушам.

... са абсолютно равностойни.

това, което : Запетайката е ограждаща. Мястото й е именно пред местоимението което.

Което е сигнална дума, въвеждаща едно подчинено определително изречение (това са маркираните   така   думи по-долу) в състава на сложното. Естествено не бива да пропускам и втората ограждаща запетайка в края му. Когато въпросното подчинено изречение е в края на цялото изречение, точката играе ролята на втората ограждаща запетайка.

пример:

Можеш да разбереш това, което ти казвам.

Можеш да разбереш това, което ти казвам, само ако внимаваш.


, обаче : Внимание: Положението е деликатно! Голяма роля играе интонацията, която се стремим да предадем!

Не пишем запетайка пред вметнати думи и къси изрази като обаче, например, да кажем, според мен, по мое мнение, надявам се, струва ми се, напротив, обратно, от една страна, може би, наистина, следователно, значи, вероятно, навярно, по всяка вероятност, по такъв начин, като че ли, всъщност, сякаш, очевидно в случаите, в които играят роля на просто пояснение. Когато са в началото на изречението, те не нарушават интонацията на изказването и не се формират като вметнати. Следователно не се отделят със запетаи.

пример:

Аз обаче не изпълних обещанието си. /  Това наистина не е обикновено събитие. /  Кажи ми нещо например за вчерашното обсъждане.

Но ако такива думи въвеждат ново просто изречение, пред тях задължително се пише запетая. Функцията й е от първия тип − разделяща.

пример:

Аз исках да дойда, обаче се разболях. /   Щом мислиш така, очевидно имаш основателни причини.

Източник: www.probujdane.com
 
Надявам се урока да е полезен и лесен за разбиран. Успех! :)
« Последна редакция: Август 03, 2007, 11:40:16 am от vOsYcHnA_pRiNcEsA »

Неактивен иринка

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4069
  • Пол: Жена
  • Take it easy
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #3 -: Август 05, 2007, 13:14:30 pm »
Двойни съгласни

Двойните съгласни се получават при образуването на производни думи  или форми на думата, когато две еднакви съгласни от различни морфеми се окажат една до друга.
В сложни думи, на границата между съставките им, могат да се получат двойки съгласни или гласни: фотообектив, фотоочерк, екссекретар.

Двойно [з]   
След представките без-, въз-, из-, раз- и думи, започващи със [з].
Примери:   
беЗЗъб, беЗЗвучен,
въЗЗемам се, иЗЗад,
раЗЗеленеял


Двойно [д]
   
След представките над-, пред-, под- и думи, започващи с [д].   
Примери:
наДДавам, преДДверие,
поДДържане


Двойно [н]   
Във формите за женски и среден род и множествено число на прилагателните, които завършват на -нен.   
Примери:
пунктуационен - пунктуациоННа,
конституционен - конституциоННо,
съвременен - съвремеННи.

Двойно [т]   
При членуване на съществителни от женски род и числителни бройни, които завършват на [т].

След представка от- и думи, започващи с [т].   
радост - радосТТа,
пролет - пролеТТа,
шест - шесТТе,
двадесет-двадесеТТе,

оТТам, оТТук,
оТТатък, оТТогава

 източник  ЗНАМ.БГ

Неактивен иринка

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4069
  • Пол: Жена
  • Take it easy
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #4 -: Август 05, 2007, 13:59:34 pm »

І. Правопис на думи с представка о-
1.Означава действие,което засяга повърхността на предмета/обелвам/
2.Действие,което следва очертанията на предмета/ограждам ,осмивам/
3.Действие,което се разпростира върху целия предмет/оглеждам,опердашвам/
4.Сдобиване на животно с малко /окоти се,окучи се/

ІІ. Правопис на думи с представка у-
1.Действие в дълбочина/ужилвам/
2.Действие към центъра/уцелвам/
3.Надолу/увисвам,упадък/

ІІІ
 Разграничаване на и/й.
Съгласната й се пише в края на думи – критерий,стадий и т.н(чужди думи), Софроний, Методий.
Окончанието за множествено число е И, а не й. Напр. линии, а не линий.



Неактивен иринка

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4069
  • Пол: Жена
  • Take it easy
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #5 -: Август 06, 2007, 13:00:08 pm »
ІЗамяна на  'о' с 'у' в наставките

-ува
-ование
-ория
-олия


Примери:
именУвам-наименОвание
тълкУвам-тълкОвание

Дублети:
съществОвание=съществУвание
пожертвОвание=пожертвУвание
повествОвание=повествУвание
!!! но винаги самопожертвОвание

ІІЗамяна на 'е' с 'и'

Представките пре-  и при-

ПРЕ- означава:
1повтаряне на действието ./преписвам,пречертавам/
2.преодоляване на разстояния във времето и пространството /пресичам,прелитам/
3.засилена степен на действието/прекипява,прегорява/
4.преполовяване на обекта/прегъвам,пречупвам/
5.дълго извършване и прекратяване на действието/престраша,преболедувам/
6.обхващане на целия обект на действие/преровя,претърся/
7.действието е доведено до резултат/преглъщам,прекратявам/


ПРИ- означава:
1.скъсяване на разстояние/пристъпвам,пришивам,приковавам/
2.присъедииняване,прибавяне,прикрепване/прибавям/
3.слаба степен на действието/приклякам,притварям/
4.внезапрно начало/прияде ми се,приспа ми се,припя ми се/
5.действието отива към завършек/привършва,приготвя/

!!!Понякога се прибавят към една и съща дума,но носят различно значение :
привържа-превържа
преградя-приградя
прелетя-прилетя
и др.


ЧУЖДИЦИ:
вЕгЕтариАнец
дЕфицит
дЕфиниция
дИзЕнтерия
инжЕнер
рЕпресивен
рИторичен=рЕторичен
прИвИлегия
стЕрИлИтет
флуорЕсцентно

Неактивен Daniiiii

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 216
  • Пол: Жена
  • Ако една жена не те гледа,не значи,че не те вижда.
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #6 -: Август 06, 2007, 13:34:29 pm »
ЗА ГЛАГОЛИТЕ И ОТРИЦАНИЕТО

От доста време забелязвам, че често се бърка изписването на глаголите, когато пред тях има частичката не за отрицание. Най-често това незнание се вижда при думата не знам.
Правилото при глаголите е, че отрицанието НЕ се пише отделно от глаголите.

Частицата не поначало се пише разделно. Има три случая, в които се прави изключение - т.е. пише се слято - и те са следните:

1. С думи, които имат само отрицателна форма (включително и глаголи): ненавиждам, негодувам, неизбежен, ненавист;

2. С глаголи, които имат представка до-: недочувам, недоглеждам;

3. С думи, с които може да се образува ново противоположно значение (без глаголите обаче): нещастие (противоположно на щастие), неведнъж (обратното - веднъж), негласно (гласно), недостъпен (достъпен), недовършен (довършен), невнимателно (внимателно).


 от:http://bglog.net/


Неактивен Daniiiii

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 216
  • Пол: Жена
  • Ако една жена не те гледа,не значи,че не те вижда.
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #7 -: Август 06, 2007, 13:56:52 pm »
Подвижно "Ъ":

В едносрични думи ъ обикновено е след р, л: връх, гръб; глъч, плът.
Изключения: дублетните форми бърз и бръз, стрък и стърк; щърб, щърк; вълк, дълг, стълб.
В многосрични думи положението на ъ в съчетанията ЪР и ЪЛ между съгласни се определя от броя на съгласните звукове, които следват след Р и Л.
Ако следва един съгласен, ъ запазва мястото си, т.е. групата е ЪР и ЪЛ (вържа, кърпя).
Когато след такова съчетание следват два или три съгласни звука, Ъ се премества след Р, Л, т.е. съчетанията стават РЪ, ЛЪ (връзвам, кръпка).
Звукът ъ в наставката –ИЗЪМ изпада при членуването на името: феодализъм, но феодализма, феодализмът.

Непостоянно ъ:
Неударено А и Ъ са с еднакво произношение, но имат различен правопис. Звукът ъ се пише в последната сричка, ако изпада при промяна на формата: рекъл – рекли, мъртъв – мъртви, но казал – казали, карал – карали.

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3731
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #8 -: Август 06, 2007, 17:44:39 pm »
Благодаря, че помагате тази тема да се развива и се надявам, че сме полезни на някого :)
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Неактивен Daniiiii

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 216
  • Пол: Жена
  • Ако една жена не те гледа,не значи,че не те вижда.
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #9 -: Август 11, 2007, 17:47:07 pm »
РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ


Когато съставните думи получават собствени окончания за множествено число, става въпрос не за сложна дума, а за словосъчетания. Такива се пишат разделно, без тире. Пример: „студент първокурсник“ („студенти първокурсници“), „майстор зидар“ („майстори зидари“).

Според новия правописен речник , гласуван и приет от академичен състав през 2003 година, всички съчетания с първа основа "ски" се пишат разделно. Например ски автомат, ски състезание, ски надпревара и други. Същото се отнася и за ястия от турски произход - тахан халва, боб чорба, тас кебап и т.н.

Изключения : имамбаялдъ, тюрлюгювеч, кускус, шамфъстък
Всички словосъчетания с първа основа : бизнес, бинго, блок, бокс, бънджи, влак, гей, град, голф, денс, рап, поп, джаз, кънтри, рок, диско, дерби, допинг, държава, интернет, кавър, кеш, космонавт, концерт, крекинг, кънки, кърлинг, мач, офис, поло, рали, ревю, ски, соло, стриптийз, студент, старши, младши, майстор, тенис, факс, фирма, фитнес, флопи, хард, храм, чейндж, шах се пишат разделно!
Изключения : фолкклуб, шоупрограма, кешмаркет, дом-паметник .


ПОЛУСЛЯТО ПСИСАНЕ


Ако съставните думи са равноправни (т.е. сякаш са свързани с „и“), тогава се използва тире. Пример: „Асен-Палеолог“, „търговско-промишлен“, „касиер-домакин“, „минута-две“, „телеграфо-пощенски“. Думи, производни от такива думи, също се пишат с тире, например „телеграфо-пощенец“, „Джек-Лондонов (разказ)“.

Частиците по и най се пишат полуслято с прилагателните имена и наречията за образуването на тяхната сравнителна и превъзходна степен.

Ако съставните думи не са равноправни, като първата дума е главната, а втората — поясняваща, уточняваща или изобщо с подчинена роля по някакъв начин, тогава също използваме тире. Пример: „генерал-лейтенант“ — генерал от тип „лейтенант“, „кандидат-студент“ — кандидат, който може да стане „студент“.

Изключение. Ако има опасност да се промени смисълът на сложната дума, тирето се изпуска. Например „сърбохърватски (език)“ и „сърбо-хърватски“.

Неактивен Daniiiii

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 216
  • Пол: Жена
  • Ако една жена не те гледа,не значи,че не те вижда.
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #10 -: Август 11, 2007, 17:51:10 pm »
СЛЯТО ПИСАНЕ

Ако съставните думи не са равноправни, като втората дума е главната, тогава пишем слято, без тире. Пример: „тонрежисьор“, „генералмайорски“ (тук „майорски“ е главната дума, защото е прилагателно, също като цялата дума, но: „генерал-майор“).

Слято се пишат наречия, образувани от съчетанието на предлог и наречие:
oткога, докога, откъде, докъде, отсега, досега, отскоро, доскоро, оттам, дотам, оттук, дотук, оттогава, дотогава, отвсякъде, навсякъде, откакто, отрано, поотделно

Изключение 1. Тире се използва, ако първата дума е буква, число или изобщо по някакъв начин особена. Например: „гама-лъч“, „5-годишен“, „ttf-шрифт“.
 
Изключение 2. Фразеологични съчетания от две съществителни, независимо кое е подчиненото, се записват с тире. Например: „гайтан-вежди“, „жар-птица“, „очи-череши“.

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BE%2C_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA“.



Неактивен innna

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1371
  • Пол: Жена
  • Addicted to Me
    • Козметиката
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #11 -: Август 15, 2007, 19:23:00 pm »
Списък на думички, които се срещат във форума много често, написани грешно:
оТделно, а НЕ оделно
съжАлявам, а НЕ съжЕлявам
гримирам, лакирам, а НЕ гримирВам, лакирВам
чуВствителен, а НЕ чуствителен
случАй, а НЕ случЕй
Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него...
Буда


angel4e_f

  • Гост
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #12 -: Август 16, 2007, 13:38:41 pm »
Хубаво щеше да е темата да беше пусната преди тестовете след 7-ми клас [lol]

Неактивен emo_girlChe

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 151
  • Пол: Жена
  • ChusT Me no Mope unFo0..
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #13 -: Октомври 21, 2007, 19:58:58 pm »
Mм странно обикновенно това се изучава от 1 до 5 клас, ама явно за проспалите :)
**************

ShuT uP anD go aweY you`re ChusT a воу-тоу!!..

**************

vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: Да пишем правилно - уроци
« Отговор #14 -: Октомври 21, 2007, 20:06:36 pm »
Странно ли ти е? Като гледам и ти си от проспалите... ОбикновенНо... всъщтност се пише обикновено... вземи и почети малко уроците от първи до пети клас, че явно са ти крайно необходими!