Огромна почитателка съм на поезията на Павел Матев и имам книги с негови стихове .... Ето някои от любимите ми
Любов
Аз съм жив и драматичен възел,
в който за заплетени докрай,
мисли и емоции, и възраст,
страст и радост или ад и рай.
Някъде във паметта ми плува,
прародител непознат и ням.
Някога в беззвучието чувам
конницата на Иван Шишман.
Чувам оскърбените дървета.
И събуждам всички сетива.
Падат изпосечени момчета
с увенчана от кръвта глава.
Ей така умира, който люби.
И така разлюбените мрат.
Затова до днес не съм изгубил
нито род и нито реч и път.
И в хилядолетната си възраст
крия обич, гордост и вина.
И се вплита във магичен възел
драматичната ми същина.
**********************
Ти
Променлив дух. И строга воля.
Тревожен вик. И тишина.
Честита участ. И неволя.
Изтляла пепел. И главня.
И аз измръзвам и изгарям.
Празнувам или страдам аз ...
Безбожница. Спасена вяра.
Неискан и жадуван глас.
Ти - ангел, който тихо страда.
Ти - демон, моя сън отнел ...
Ти - плът от вазовата Рада
и циганката на Равел.
************************
Защо не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято?
Угасва пламъка в зениците
като зведза във мътно блато.
И става тъй че под чадърите
на привлекателни омрази
жадуваме за милосърдие,
което любовта да пази.
И само да не сме самички
и вяра в дружбата да свети -
приемаме от безразличните
най-безучастните съвети.
А сетне плачем от плесниците
на изменилите приятели
и че не можем като птиците,
да сме щастливи всяко лято.