Автор Тема: Павел Матев  (Прочетена 23606 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Павел Матев
« -: Август 02, 2007, 17:33:51 pm »
ПАВЕЛ МАТЕВ
=============================
 



Павел Христов Матев е роден на 06.12.1924 г. в с. Оризово, Хасковско. Завършва гимназия в Чирпан (1938) и славянска филология в Софийския университет (1949). Работи в КНИК (1949-1951), редактор в Комитета за кинематография (1951-1956), зам.-главен редактор на сп. "Пламък" (1956-1958; 1964-1965), гл. редактор на сп. "Септември" (1964-1966). Заемал най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел "Изкуство и култура" при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели. Публикува от 1946 г. Автор е на десетки стихосбирки, сред които: "В строя" (1951), "Дълг" (1955), "Време, родина, любов" (1962), "Родословие" (1963), "Прозрения. Избрана лирика" (1965), "Чайките почиват на вълните" (1965; 1967), "Стихотворения" (1966), "100 стихотворения. Подбрани" (1970), "Избрани стихотворения" (1972), "Натрупани мълчания" (1973; 1974; 1981), "Строго лято. Избрана поезия" (1974), "Внезапни паузи" (1976; 1980), "Рани и слънца. Избр. стихотворения" (1978), "Когато птиците летят по-бавно" (1979), "Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома" (1984), "Сърдечни затишия" (1985), "Ти сън ли си. Любовна лирика" (1989).

ЛЮБОВ - МАГИЧЕСКА РЕАЛНОСТ

Любов - магическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жадно и нормално
сърцето-чудо ни зове.
То търси истина и милост,
и в синкавия полуздрач
се смесват най-необяснимо
очакван смях с нечакан плач.
И веят в тръпните дървета
нехайни, неми ветрове.
А в странен климат по полето
цъфтят заветни цветове.
Най-често във предсънно време
дъжд люляков ще зароси.
Там чуваш честни обяснения
и още вярваш на сълзи.
И накипяла правда има
във жеста, в трепета, в гласа:
или отчаян ще заминеш,
или ще вършиш чудеса.




***


Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!




ПРИЗНАНИЕ

Тя се мярна някак изведнъж
и с очи лазурни ме погледна.
Може би от есенния дъжд
беше понаведена и бледна.

Може би. Но аз за миг разбрах,
че това е среща не случайна.
Хората закриват своя грях
и не изповядват всички тайни.

Не отминах. Спрях се и узнах
как блести и под дъжда лазура.
То бе малък и невинен грях.
Есен е. И не очаквай буря.









vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: Павел Матев
« Отговор #1 -: Октомври 17, 2007, 21:00:57 pm »
Много съм впечатлена. Мисля да потърся още от творчеството му. Мерси, че сподели теси стихове с нас! :)

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Павел Матев
« Отговор #2 -: Октомври 22, 2007, 12:10:52 pm »
КЪДЕ СИ

Изплъзващата се следа
отчаяна потъна в бяло...
Една невярна свобода,
наречена от нас раздяла,
запълва всичко. Мрат звезди.
Изчезват есенните шарки.
Мълчат вечерните води
изпод оголените арки.
И бели мигове горят.
И лунен въздух се разлива
над изоставения път...

Къде си?
Беше ли щастлива?

Умопомръкващата степ
ме вика тая късна вечер.
Не зная пак дали при теб
или от тебе по-далече.
Там, дето думите ни спят,
в неозвучените полета,
където птиците мълчат,
защото не мълчи сърцето...

И аз се движа - слаб и сам -
подир съдбата си човешка.
И вече чувствувам, вече знам
че тази свобода е тежка
.



"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен Тя

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 259
  • Пол: Жена
    • Някъде над покривите на града...
Re: Павел Матев
« Отговор #3 -: Май 17, 2008, 17:07:17 pm »
Павел Матев ми е един от най-любимите поети. Харесвам ритъма на стиховете му, чистата рима и образността, с която рисува картините си. Доста отдавна не е писано тук, но мисля, че мога да обогатя колекцията от негови стихове с още няколко.

ЛЮЛЯКОВИ НОЩИ

Павел Матев

Още има люлякови нощи -
невиждащи очи в притулен час.
Още има люлякови нощи -
безумия от закъсняла страст.

Минути непонятни и крилати,
нетърпеливи жестове, слова,
които ме спасяват без остатък
от вечната, от вечната мълва.

И ето я пределната отплата -
един акорд от сложен послеслов.
И доловили тоя звук сърцата
умират разрушени от любов.


***
Павел Матев

Подранили светкавици палят
дъждоносното сиво небе...
Ще си спомня ли всичко? - Едва ли!
Ще запомня единствено теб.

Сред огромните капки - кристали
чезне тъмнолилав хоризонт.
Ти стоиш - изумена и бяла,
ти - гравюра на тоя фон.

Аз - поклонник на всички изкуства
и радетел на словото - там
се опомних от своите чувства
чак когато останах сам.

И мълчах - красота или слава
означава такъв ореол?...
Аз не мога да те забравя
цял живот - за добро или зло.

И в последните ми години -
ако мълния ме порази -
ще изричам на твоето има
всички свои пролети сълзи...


***
Павел Матев

Излязоха неравни ветрове.
Тополата си мъчеше листата.
Небето се разделяше на две-
до тука -слънце, облаци-нататък.

Денят дойде. И вече осъзнах,
че е останала зад мен междата.
И в равносметката ми няма страх,
до тука Слънце, облаци нататък.

От облаците моето лице
ще потъмнява- часове, години...
Ще ми показваш като на слепец
къде е този цвят: небесносиньо.

Ще се помъча да те разбера,
ще ме насочваш: гледай ми ръката!
И ще се вместя в тъжната игра:
до тука-слънце, облаци-нататък.



***

Тишината пада на сълзи.
Ти ли плачеш пак неутешимо?
В моето сърце се разрази
цялата любов, която имам.

За това едва-едва тупти.
Пулсът неуверено затихва.
Аз те учех, вече знаеш ти,
че сърцето плаща всички лихви.

Отреденото си преживях.
Изтърпях и всякакви присъди.
Обич и възмездие, и грях-
нищо от душата не пропъдих.

Нищо не ме спъна до сега:
дългата любов, мечтата къса.
Трудно носих задух и тъга-
затова сърцето ми прекъсва.

Не плачи! Това не е беда.
Знаеш, че движението спира.
Ако пък поетът в мен умира-
има абсолютна свобода.

П. Матев

ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ

Защо летим в небето?- ще попиташ.
За да не бъде пусто и самотно;
да не остане за човека скрит и
необитаем за мечтата остров.

То пали слънце. То звезди ни носи.
То ражда тайни, облаци, копнежи.
То праща зими или сенокоси,
за да се влюбват силните младежи.

Нима не вярваш? Любовта се проси,
защото е лекарство или огън.
Най-старите дървета също носят
отровите на пролетни тревоги.

Жената още си остава тайна:
небесна, очарована, сърдита.
И да я любиш - пак ще е незнайна...
Ще ти докажа, ако ме попиташ.

Павел Матев
...и един мармот завива шоколада в станиол...

Неактивен gerundelka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 10
Re: Павел Матев
« Отговор #4 -: Юни 22, 2008, 17:28:00 pm »
Огромна почитателка съм на поезията на Павел Матев и имам книги с негови стихове .... Ето някои от любимите ми  [inlovee]

Любов

Аз съм жив и драматичен възел,
в който за заплетени докрай,
мисли и емоции, и възраст,
страст и радост или ад и рай.

Някъде във паметта ми плува,
прародител непознат и ням.
Някога в беззвучието чувам
конницата на Иван Шишман.

Чувам оскърбените дървета.
И събуждам всички сетива.
Падат изпосечени момчета
с увенчана от кръвта глава.

Ей така умира, който люби.
И така разлюбените мрат.
Затова до днес не съм изгубил
нито род и нито реч и път.

И в хилядолетната си възраст
крия обич, гордост и вина.
И се вплита във магичен възел
драматичната ми същина.

**********************

                  Ти

Променлив дух. И строга воля.
Тревожен вик. И тишина.
Честита участ. И неволя.
Изтляла пепел. И главня.

И аз измръзвам и изгарям.
Празнувам или страдам аз ...
Безбожница. Спасена вяра.
Неискан и жадуван глас.

Ти - ангел, който тихо страда.
Ти - демон, моя сън отнел ...
Ти - плът от вазовата Рада
и циганката на Равел.

************************

Защо не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято?
Угасва пламъка в зениците
като зведза във мътно блато.

И става тъй че под чадърите
на привлекателни омрази
жадуваме за милосърдие,
което любовта да пази.

И само да не сме самички
и вяра в дружбата да свети -
приемаме от безразличните
най-безучастните съвети.

А сетне плачем от плесниците
на изменилите приятели
и че не можем като птиците,
да сме щастливи всяко лято.

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Павел Матев
« Отговор #5 -: Юни 27, 2008, 14:42:22 pm »
харесвам поезията му :)
Let your soul be your pilot