Крило на ангел в моя сън гаси
пожарите на мислите ми луди
и всяко пламъче догаря и искри,
превърнато във бели пеперуди.
Студено става - насекоми нежни
превръщат се в снежинки и валят
над мрака в мен и знам че неизбежно
ще се забравя в този тъжен ден.
И ще се търся дълго, безнадеждно
по улиците стари на гнева.
Наказах себе си...Така изглежда-
до гроб ще нося своята вина.
Не търся прошка. Няма да се моля.
И нека да боли...Това съм аз...
Да бъде твойта непреклонна воля
във този ден и в този късен час.