Аз съм пожарникар. Практикувам тази професия вече 15 години. Сега лежа в болница с 88% изгаряния и в момента четете мислите ми, които успяха да разчетат с някакво ново устройство, което изпробваха върху мен.
Но нека ви разкажа как се стигна до тук. Една сутрин, както всяка друга сутрин, станах, оправих се и тръгнах към колата. Отворих вратата, запалих двигателя и докато чакам да загрее натискам запалката, за да дръпна един фас. Когато я поднесох към устата си усетих странен удар и неволно наврях запалката в лицето си... Съседката се учи да паркира... Както и да е, дреболия (викам си), малко Panthenol и ще ми мине. От там е дупката в челото ми. Така и не запалих фаса... Запътих се за службата, но гледам на пътя закъсал и понеже имах доста време (не обичам да закъснявам, затова подранявам), та реших да му помогна. Спрях до него и го питам какво му е на колата. Той съответно ми вдига многозначително рамене и аз реших като бивш шлосер да поема инициативата в свои ръце. Под капака леко пуши, та реших да видя какво е (любопитство). Вдигам капака и какво да видя - пара, колата прегряла. Тъкмо затварям капака, капачката на радиатора хвръкна, та и малкото останала вряла вода заля новата ми риза и мен съответно. От там са изгарянията по корема и гърдите. Върнах се вкъщи да се преоблека и пак обратно за службата. Реших да се обадя на шефа и да му кажа, че ще закъснея, защото ще мина през бърза помощ да ми обработят корема. Телефонът ми е на зарядно в колата, че батерията му беше паднала, та взех го аз, набрах и си го поднасям към ухото. Какво стана с кабела така и не разбрах, но се получи волтова дъга, която подпали и проби ухото ми. Сега съм с едно ухо. Окопитих се и продължих към бърза помощ като на шефа мислех да се обяснявам после. Стигнах поликлиниката и влязох да търся кабинета. Отварям една врата, а там разни колби и бутилки се варят на бавен огън на някакви газеничета. Едното газениче нещо не му беше както трябва и аз реших да го наместя. Посягам и усещам силен удар по ръката - една сестра ме перна с ядосан поглед. При създалата се обстановка аз дръпнах ръката си назад и съответно бутнах съседното газениче, което заля и подпали дрехите ми. Не носете изкуствени материи, лепят се като се запалят! Добре, че е лято и панталоните ми бяха къси. Приеха ме по спешност в интензивното и тръгнаха да ме мажат с някакви мазила. Още съм тук. Вчера сутринта дойде една сестра, поднасяйки ми закуска. Симпатична дама. Явно искаше да седне до мен и да ме попита как съм, но седна върху ръката ми. Аз дръпнах ръката си, а тя помисли, че я щипвам и скочи. В този момент усетих странен, познат аромат. Миришеше на изгорял памук. Поглеждам надолу и гледам, че сестрата носела закуската със запалена свещичка за по-приятна атмосфера, която паднала на чаршафа ми, а сестрата при скока бутнала дезинфекционния спирт на същото място при свещичката. До преди малко краката ми горяха, сега вече потушиха пламъците и се опитват да разберат какво си мисля с тази машинка. Странно късо съединение в машинката подпали косата ми, но вече всичко е наред. И ето ме сега с 88% изгаряния, а шефа още не знае, че ще закъснея (все още има време да стигна до службата).
