Не трови душата ми с неразбиране.
Не отваряй забранени врати "на необичане".
Бъди себе си - банален до болка - ако трябва.
От толкова сълзи живота ми започна "да прескача".
Не хвърляй сол във стари рани.
Не разпалвай безпочвена омраза.
Не разпилявай бъдещето ни на прах!
Не бъди толкова безпощаден ти!!!
Не ме оплитай в паяжина от съмнения,
не спирай опитите ми "за летене" от щастие.
Всеки има право на своя свобода! Аз искам моята да е със тебе!
Макар и сам, човек не спира сам да търси себе си.
Потърсих се и аз, и теб намерих -
под перушина от мечти.
И тръгнах с теб по прашните пътеки,
заедно дом наш да изградим...
