Нощта в лилаво сенките рисува
и цвят от еделвайси сипе се над теб,
със плах копнеж в косата ти заравям пръсти
и стон изтръгват устните, отпиващи от мен.
Прегръща те със поглед тишината,
до болка споделена вечерта е.
Със бял воал намята те луната -
от нежността си в тебе огън ще запаля.
Със трепет ням под тебе се извивам, обич,
и вплитам пръсти с твоите,
изгубвам се в очите ти-небе...
засвирва тънко повея с цигулка тиха,
душата ми е музика,
щом нотите са писани от теб.