Ти чувствал ли си самотата?
Усещал ли си как боли,
когато хлопне се вратата,
а зад нея твоите мечти
Вярвал ли си някога във рая,
че след живота си ще си щастлив?
Ад и рай не съществуват,зная,
остава само порив див.
А помниш ли когато ме остави,
с надежда,че ще бъдеш винаги до мен?
Така разрови дълбоките ми рани,
които ближех ден след ден.
Изчезна без да кажеш нищо,
как,дори не осъзнах.
И мислиш,може би загубих всичко,
освен спомена,когато с тебе бях.
Напротив!Спечелих си една поука-
"живота не е само любовта"!
Живея напук на тая неспоука,
напук на тая самота!
